ПРОЛЕТНА ГРАДИНА

Юлия Момчилова

КОКИЧЕ

Зима - ледена, студена,
а земята - заснежена.
Гледам аз - кокиче бяло
сред снега се е подало.
Чудно, как цветчето мило
твърдата земя пробило?
И защо ли ветровете
не пречупват стъбълцето
на това безстрашно цвете,
цъфнало сред снеговете?

Тъмни облаци се въсят
и със сняг земята ръсят.
Цветенцето ги подканя
да се върнат в океана.
Ветровете кротко стихват.
Небесата се усмихват.
Слънцето насред небето
ласкаво и топло свети,
а пък снежната постеля
заприличва на дантела.

Май че в зимата студена
нещо бързо се променя.
Дойде ли това мъниче -
бялото, добро кокиче
слънцето по-топло грее,
ручеят по-звънко пее.
Панделки зелени бързат
дървесата да си връзват
и природата красива
ми изглежда тъй щастлива!


КУКУРЯК

Духна вятърът Южняк:
- Идвам весел веселяк!
Хайде, кой е пръв бързак?

От пръста сред лед и сняг
се показа кукуряк:
- Аз съм пръв зелен юнак,
млад и силен здравеняк!

Духна вятърът Южняк:
- Аз ще свиря на трънак,
на клонак, на храсталак.
С буйни танци - ето как
Пролетта ще дойде пак!
Ще танцуваш ли във такт
с този твой единствен крак?

- Ще танцувам, още как ! -
каза кукурякът як.
- Щом си ти голям юнак,
като мене веселяк,
ще си ми приятел драг! -
рече вятърът Южняк.


КОКИЧЕТА

Кокичета бели - момичета смели
събуждат се рано в пръста,
покрита със снежни дантели.

Кокичета снежни - момичета нежни
с усмивка поглеждат света
красиви, послушни, прилежни.

Кокичета бели, цветчета навели
със скромна добра красота
щастливи, че пролет довели.


МИНЗУХАР

Зимно слънце сипе жар -
златно-жълти мрежи мята.
Появи се минзухар
от дълбокото в земята.

Гледат се с почуда двама -
приликата е голяма.
На небето и земята
греят като двама братя
с цветове едни и същи.

Денем слънцето се връща
от задморската си къща
братчето си да прегръща.


ЗЮМБЮЛЧЕ

Малкото Юлче
излезе на двора.
Намери зюмбюлче,
а после и второ.

Синьо и розово.
С очета - цветчета
Юлчето ласкаво
гледат и двете.

Малкото Юлче
ръчичка протегна.
С надежда зюмбюлче
да скъса посегна.

- Спри се! - му каза
зюмбюлът сърдито. -
Не искам във ваза!
Дори не ме пита!

Тук е приятно
в лехите зелени.
Слънцето златно
огрява ни денем.

Прелитат край нас
пчели работливи.
Чирикат в екстаз
врабчета скокливи.

Тук ще пораснат
и други зюмбюли.
Навън е прекрасно!
Не късай ни, чу ли?!

ВЪПРОС КЪМ ДЕЦАТА:
Ако цветето тебе, детенце, помоли
ти ще изпълниш ли цветната воля?


ЛАЛЕТА

Лехичка с лалета
пъстрее красиво -
напети момчета
се люшкат игриво.
И нещо говорят,
със вятъра спорят:
къде са си купили
тези лалета
червените шапки -
с райета, на капки?
Дали са нахлупили
дълги бомбета,
които приличат
на винени чашки,
защото обичат
шеги веселяшки?

В дълбоките чашки
на тези лалета
живеят ли дребни
вълшебни джуджета?

Джуджета не знам,
ала вчера видях
как пчелички сестрички
събраха от там
жълтички на прах
голям килограм.

Там без да се чуди
рояк пеперуди
се кри неведнъж
от поройния дъжд.

Сто калинки на нощ
ги използват за кош.
В тях си люлят децата,
да не мръзнат в мъглата.

Когато врабците
подгонят щурците,
в лехата се скриват
и там се надсвирват.
Тъй добрите лалета
пазят чета щурчета.

Пита Вятърко, пита
и накрая отчита:
„Колко мили момчета
били тези лалета!”
И накрая отлита
след като се напита.


ВИШНЕВО ДЪРВО

В двора има чуден аромат -
нежен дъх на белоцветни вишни.
Клоните обсипани от цвят
тихо си разказват тайни скришни :

че пришпорила красавицата Пролет
буйните си вятърни коне
и препуска из небето в полет
без да спре за отдих миг поне.

Над градините изсипва дъжд.
На светкавиците заповядва.
Слънцето избра за своя мъж,
на земята като дом се радва.

Вглеждат се дълбоките очи
на разцъфналите цветове
в пролетните слънчеви лъчи,
в миглите на нощни дъждове.

И разбират: мляко е дъжда,
давано им за прехрана здрава.
Слънцето - грижовният баща
сили за растенето им дава.

Вишневите цветове-зрънца
искат своята принцеса мила.
Вече знаят - нейни са деца.
С обичта си тях е надарила.


МАМА

Мама ме обича
нежно и приятно.
Мама ме нарича:
„Слънце мое, златно!”

Мама е красива,
мила и добричка.
С мене е щастлива
повече от всичко.

Мама с мен играе,
приказки чете ми.
Мама всичко знае,
учи ме и мене.

Даже да направя
пакост, лудория
мама ми прощава
всяка поразия…
ако се разкая
като разсъждавам,
ако обещая
друг път да внимавам.

Мъмри ли ме строго,
гневно ли погледне,
вярвам, за добро го
прави тя за мене.

Мама аз обичам,
искам да съм с нея
и да я наричам:
„Най-добрата фея!”