Божидар Божилов

ИНДИАНСКА ЕСЕН

Така внезапно идва тука есента
над тези индиански зли дъбрави!
Изглежда, че не може, глух, светът
за гибелта на Вожда да забрави.

Така внезапно паднал той, сразен
от белите ръце в усмивки скрити.
Викът предсмъртен плува, отразен
в златистите талази на горите.

До вчера всичко бе зелено още тук.
А вече жълтото с червеното се гони,
тъй както птица с птица, звук със звук,
тъй както листът с лист и клонът с клони.

ПТИЦА

Една птица пее навън така,
както никаква птица у нас не пее.
Тя сякаш, че удря с крила сега
по тъмните листи, за да живее.

И никой не може да определи
дали тя плаче, или пък се радва.
И никой не може да каже дали
с вика си вещае тя дъжд, или брадва

за своята вечна гора.