ШИПКА

Асен Златаров

Когато бяхме деца в първоначалното школо и бащите ни разправяха за Шипка, ние плачехме от възторг, гордост и умиление. Това бяха свети сълзи на беззаветно преклонение пред върховния подвиг на тия, които обичаха така родината си, че към смъртта са отивали със сърца, изпълнени от тръпната радост на бранника, който е разбрал къде е цената на човека: в жертвата, която ще го обезсмърти в лицето на свободата и горда родина.
Кои бяха тия хора, които сега, когато отдавна вече не сме деца, извикват сълзи на очите ни, щом си спомним за техния подвиг? Дрипави емигранти из Влашко и Русия, които са тръпнели които са тръпнали под вдъхновените призиви на Раковски и са се били в Босна и Сръбско за свободата на брата славянин; еснафи със загрубели ръце, но с чисти сърца и ведър поглед, които ведно със своите синове, още юноши, са напуснали работилницата и дюкяна и са дошли тука, на Орлово гнездо, Бузлуджа, Св. Никола и Шейново, за да се възправят, шепа герои, срещу ордите на Сюлейман паша, предпочели смъртта пред срама на робството; основни учители, истински народни будители, които поемайки друма към смъртта, ни оставиха примера, че думите на честните хора са неделими от делата им.
И те победиха! Победиха чрез силата на своя дух, чрез страстната обич към земята, на която са родени, и езика, на който майка им е пяла скришом бунтарски песни за борба срещу похитителя-агарянин, който се гаври със земята, която ги свързва през векове със завети, спомени за величие и беди, които единствени правят от човека нещо по-горно от добитъка!
Шипка даде на нашето освобождение ореол и гордост, защото и ние сами дадохме принос за победата на руския воин, който дойде от север да повдигне падналия малък брат. На Шипка и ние заплатихме за леената свобода, която без нашето участие щеше да бъде само подарък.
И затова примерът на скромните великани на шипченската епопея трябва да стои буден и непомрачен в нашето съзнание и да сгрява сърцата ни за дело в живота, което да носи нещо от тяхния идеализъм, от тяхната чистота, от техните воля и решение да бъдат стражи за свободата и за доброчестините на България. И нека в деня, в който се чествува със заслужена тържественост легендата на Балкана, където Ботев, Бенковски, Караджата, шипченци са нашата гордост и упование, понеже сляха душите си с душата на тоя вечен страж и символ на народа ни и съдбините му, разгърнем Вазовата „Епопея на забравените” и прочетем трепетните страници за Шипка, за да се причастим чрез умилението на сърцата ни и сълзите на очите ни с тоя велик пример на родолюбие и гражданственост, който нашите деди ни завещаха. И който може да остане студен и безчувствен - той не е човек.


в. „Камбана”, г. ХХІІІ, бр. 4170, 30.08. 1934