ЧОВЕК НА ПРЕХОДА
ЧОВЕК НА ПРЕХОДА
Като всеки наивен
участник във Прехода
все по спирки вися
и през дупки пътувам.
В автобуса претъпкан,
в раздърпана дреха,
тихо кмета си псувам…
Но за него гласувам.
А пък грипа лекувам
само с два аспирина -
за луксозни илачи
възможности нямам.
Как се стеле снегът
на голямата зима!…
Тъй се стеле над всички ни
плоският данък.
Тъй се трупат и многото
празни думи без ехо…
Ще изчезне и моето
търпение мъжко.
Знам, че дълъг е Преходът.
Големият Преход.
Но и моят живот
е преходен също.
НЕ ГО ЗАБЕЛЯЗВАМ
Имам си
за свой завистник
един лилипут.
Едно духовно джудже
с голям бастун
и злобно езиче.
То често се препъва
в моето име
и плюе,
плюе,
плюе…
Аз пък просто
не го забелязвам.
На лилипута
колко му е плюнката?
ЧОВЕКОПОДОБНИЯТ ЧОВЕК
И така - от дума на дума -
накрая ще стигнем
до извод нелек:
по-лош
от човекоподобната маймуна
е човекоподобният човек.
Той може да има
луксозна лимузина,
той може да сърфира
в интернет,
но воден от своя
космат егоизъм,
би захвърлил и майка си
на житейската смет.
Би продал пеленаче,
би ограбил приятел,
би изсякъл до корен
вековна гора.
Даже би изтъргувал
цяла България -
стига само да падне
добра пара.
Той се пише човек,
но мрази човеците.
Като хищник плячкосва
всички наши права.
Би направил своя собственост
даже небето…
Ако ние, добричките хора,
му позволим това.
ЕХ, ВРЕМЕ, ВРЕМЕНЦЕ!
Бягат, бягат младите.
В Канада и Дубай.
Даже в гладна Африка
намират си поминък.
И съвсем не вярват,
че е земен рай
нашата ограбена родина.
Знаят - тук е рай
за хищния елит
и за всички хитреци
окрали ни успешно…
В този рай е грешно
да бъдеш даровит.
А пък да си честен
е направо смешно.
Но и там, в чужбина,
няма лесен рай.
Блъскане до тъмно.
Сам човек в пейзажа.
С чужди хитреци
надхитряне безкрай.
Понапълниш джоба,
а сърцето празно…
Болката е същата,
Земята е една -
даже три паспорта
вредом да протягаш…
Лесно е да бягаш
от своята страна.
Но от свойто време
не можеш да избягаш.
2008
ПИРАМИДАЛНО
Те,
славните ни политици
от различни десени,
построиха пирамидата
на българската демокрация.
И временно
сложиха в нея
различни привлекателни неща:
златни маски с лицемерни усмивки,
сребърни социални дрънкулки,
куп жълтици
от държавната хазна.
После всички дружно
и пирамидално
я ограбиха.
Е, както се казва -
нищо ново под слънцето.
И свещените
египетски пирамиди
най-често
са били ограбвани
от своите строители.
Можем да изпитваме гордост,
че нашите синковци
се учат
от древната история.
СИЗИФ
Някой някъде
весело пийва шампанско.
Или трупа във тъмното
суми големи.
Аз обаче
си бутам нагоре камъка -
ръбест камък, заскърцал по стръмното време.
Той тежи като слон,
като бюст на диктатор,
като шлеп, натоварен с греховете на всички.
Ала всички
товара проклет изоставиха
и грамадата бутам нагоре
самичък.
Местя кървави длани.
Натискам и с охлузено рамо…
Свойта участ ругая намръщен и потен…
А на всичко отгоре - не мога без камъка!
Че без него ще стана
и безработен.
1992-2005
ФАЛШИВ ЖИВОТ
От биберона
до кондома -
измама след измама…
Ядеш и пиеш
всякакви ментета…
Гласуваш
за лъжливи политици.
Край теб
в измамен кръг се движат
недвижими имоти,
а твоята кола
не иска да върви.
Понякога се плашиш
от подправени банкноти,
но май животът ти
е фалшифициран…
Избягал си от Вчера.
Страхуваш се от Утре.
Сред толкова фалшификати
единствено смъртта
изглежда истинска.
ДА ХВАНЕШ МИГА
Старата епоха
бързо си отиде.
А пък новата
мъчително се бави.
Мойте сметки
все излизат криви.
Само политиците
са прави.
Но промяна към добро
не забелязвам.
Лявото е дясно.
Дясното е ляво.
Сякаш, че животът
пак ми казва:
„На ти нищо
и дръж здраво!”
СВОБОДА ПО НАШЕНСКИ
Каква свобода ни връхлетя!
Бучи, събаря
и влачи без следа.
Свободни грехове.
Свободни страхове.
Свободна беднотия.
Свободна простотия.
Свободен брътвеж.
Свободен грабеж.
Свободни катастрофи.
Чалга с картофи.
Секс на екрана.
Сюнет на мегдана.
Лъжци в парламента.
Крадци в апартамента.
Гол кукиш в джоба.
А в душата - злоба.
Де го байрака:
„Свобода или Смърт”?
Май друго ни чака -
и свобода, и смърт.
МАЛКО МЕТЕОРОЛОГИЯ
След добрата прогноза за времето утре
по телефона ме сепна друга прогноза -
там някакъв глас, там някаква мутра
изрече по мой адрес люта угроза.
Разбирам само - опасен тип е.
Всичко могат да сторят парите му тъмни.
Затова той в слуха ми безмилостно сипе
гръм и мълнии.
О, срещал съм мълнии в своя живот!
Но няма значение кой го е пратил -
по-добре да бъда гръмоотвод,
отколкото ветропоказател.
САМО ДРЕБНИ МОНЕТИ
Всички ние тогава
искахме промяна.
Една-единствена.
Хей тъй - от раз.
Да няма забрани.
Лъжи да няма.
Да живееш по избор.
Да ти плащат на час.
Да смениш трабанта -
примерно с тойота.
На прогреса да служи
твоят изборен вот.
Боже, колко пъти
се промени животът
само в рамките
на един живот!
Заживяхме несигурно.
Заживяхме бедно.
Куп партии ни лъжат
от години нонстоп.
Голямата промяна
се разпадна
на дребно…
Само дребни монети
звънят в моя джоб.
ГОРД ХАРАКТЕР
Своя горд характер
не успях да пречупя.
Не продадох духа си
за пари и различни блага.
Затова днес се питам:
дали да духам
горещата супа
или да пия една
студена вода?
ПАРЛАМЕНТАРНО ЗАПИТВАНЕ
Имаме си в парламента наш
педофил,
побойник
и апаш.
Имаме си още в парламента
важен депутат
със прякор Мента.
Срещат се
и кредитни човеци.
Има спец
по изборни кючеци,
майстори
на трикове хазартни,
хитреци,
гласуващи с пет карти…
Има там
и бивши шампиони,
стари моми,
някакви масони,
бивш барман
или бивш агент…
Имаме ли, братя,
парламент?
ВИК СРЕД ДЖУНГЛАТА
Отдавна живеем
в пазарната джунгла.
И хищната мафия
с нас бизнес върти.
През ден ни продава.
През ден ни купува.
Тя иска да нямаме
човешки черти.
Тя иска да бъдем
за всичко удобни.
Без чувство за истина,
без думи добри.
Да бъдем на тяхната
порода подобни.
Но без докосваме
техните пари.
Затуй ни припява
старата песен:
„Човек за човека е вълк!”…
Човеко, не вярвай.
Дължим си човещина.
Човек за човека е дълг!
БЪЛГАРСКО ШОУ
Плитък хумор на голо -
все от кръста надолу.
Кръшен водещ, накитен
с обици на ушите.
Рой прочувствени стонове
от гърди силиконови,
с много чупки във ханша
(пък и друго от бранша)…
И ще тръпнем, дочули
диалог от двете нули.
Ако питате що е то?
След новините е
шоуто.
ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО…
Гора,
закрилнице
на хиляди крила,
днес ти самата
тръпнеш за закрила.
Нападат те
безмилостни пожари.
Ръмжи сред теб
озъбена стомана.
Делят те помежду си
хазартни господари
и твойта бавна смърт
превръщат във имане…
А ти мълчиш.
Съвсем по български
търпиш.
Макар да чувстваш
как загиват
върхове и корени.
А ние все си пеем
със очи затворени:
„Хубава си,
моя горо…”
ДЖОБОБРЪК
Богатият веднъж попада
в капана: „Откуп или смърт”…
А другите човеци страдат
от всекидневен джобобрък.
Отдясно - брък!
И брък! - отляво.
Последни левчета броиш…
Но джобобръкът продължава,
дори когато сладко спиш.
Днес двойно струва автобусът.
Едно кафе - с цена на три.
За спряно парно те одрусват
тъй сякаш ТЕЦ у вас гори.
Заплатата наполовина
се губи в данък и запор.
Да не говорим за бензина -
май правят го в „Кристиян Диор”.
И как да купиш килограм ти
червени ягоди? Недей…
Приличат те на диаманти,
изложени във скъп музей.
Не те привличат с хватка мъртва,
за теб не искат милион -
невидима ръка пребърква
пак твойто джобче мълчешком.
Спасен е бизнесменът виден,
откупил се във мрачен търг.
Но как да се откупим ние
от тоз неспирен
джобобрък?
ТРУДНА РАЗДЯЛА
Даже днес,
когато се правя на вчерашен,
тайно приготвям
душата си за утре.
И ако случайно издъхна
преди своите врагове,
(колкото и да не вярвам
това да се случи),
но ако издъхна
преди своите врагове -
нека знаят,
че ще страдам
от раздялата с тях…
Не се шегувам.
Просто им поставям
висока оценка -
щом съм имал
истински врагове,
значи съм живял истински…
Знам -
ще ми липсват те,
адски ще ми липсват
на онзи свят,
мамка им.
ДИЛЕМА
Дилемата
изглежда проста,
но точен отговор
за нея нямам…
Щом не живея
на планета плоска,
защо да плащам
плосък данък?
БЕЗ ДА РАЗБЕРА
Бил съм много честен -
без да разбера.
Бил съм интересен -
без да разбера.
Истини съм казвал -
без да разбера.
Дявола съм дразнел -
без да разбера.
Бил съм много влюбен -
без да разбера.
Бил съм даже умен -
без да разбера.
От греха съм бягал -
без да разбера.
Май ще вляза в рая -
без да разбера.
