Василий Пичугин

превод: Литературен свят

През 90-те години капитализмът и православието, изглеждаше, че би трябвало да бъдат съюзници.  И на двете доста им се събра от съветския социализъм. Затова възраждането на «нормалната икономика» като че ли не би трябвало изобщо да противоречи на възраждането на «нормалния религиозен живот».

Разбира се, вълната от порнография, стоварила се на главите ни, беше много смущаваща. Но «знаещите» хора успокояваха: това е просто пяната на първоначалния капитализъм. Същото се казваше и за безкрайните бандитски разправии. Същите «познавачи» мъдро заявяваха: гадовете се премахват взаимно, а някои от тях дори ще повярват в Бога, а после ще започне нормален икономически живот с нормални предприемачи. Наистина, от стана на капиталистите се носеха не съвсем ласкави отзиви за православието. Строителите на капитализма бяха недоволни от православния дух, който за разлика от протестантския кой знае защо пречел за възраждането на  «нормалната икономика». Особено подозрителните от православните виждаха именно в капиталистите поощряване на всевъзможните протестантски секти, наводнили постсъветското пространство. Така да се каже, на капиталистите е нужен прословутият протестантски дух - без който не може да се построи капитализма, -  и те поощряват активното му разпространение.

Никой не обръщаше особено внимание на подозрителните, но в капиталистите на Запад започнаха да се вглеждат и тук бяха направени много открития. Западът, който изригваше множество християнски лозунги от рода на  «всички християни по света се борят срещу безбожните атеисти от Съветския Съюз», изведнъж премина в мощна атака срещу християнството. При това с приближаването на великата годишнина - 2000 години от Рождество Христово - тази  атака под разнообразен либерален вой все повече се усилваше. Пред очите ни много християнски държави получиха и представката «пост». И най-интересното, което се случи в протестантските държави, които повече от всички са развивали капитализма. Признаването на еднополовите бракове, превръщането на християнското мнозинство в общност, управлявана по законите на привилегированите малцинства, стана сурова реалност.

Конспиролозите веднага започнаха да твърдят, че пред очите ни се възражда половата религия на древността, обожествяваща всички полови извращения, че именно «религията на Ваал и Астарта», която така бичуваха старозаветните пророци, е истинската същност на съвременния капитализъм. Но за обикновения човек, живеещ в суровата капиталистическа действителност на съвременна Русия, общо взето, не е много важно, че сградата на Съвета на Европа в Брюксел има формата на Вавилонската кула. За него много по-важно е, че някои свещеници, сблъскали се с «мръсните» пари на нашия капитализъм, за съжаление, станаха не примери, а антипримери за християнски живот.

Но превръщането на протестантските държави в постхристиянски заедно с нееднозначното влияние на капитализма върху руския църковен живот накара мнозина православни сериозно да се замислят за отношението на православието към капитализма. Да се опитаме да направим някои прости изводи:

Първо - съвременният капитализъм при целия му престорен атеизъм и толерантност явно клони към култа на Ваал и Астарта. Отношението му към парите и правата на сексуалните извращенци има явно религиозен характер.

Второ - православните трябва сериозно да преразгледат отношението си към съветския опит. Да бъде зачеркван той от собствената история, според думите на американския президент Рейгън  «СССР - империя на злото», не трябва. Съветският социализъм, разбира се, обяви религията за свой враг, затваряше и взривяваше храмове, разстрелваше свещеници. Но в разцвета на СССР -  това е удивителна метаморфоза - се извърши взаимодействие между атеистичната идеология и православния дух на мнозинството от населението на страната. В Европа, например, социализмът се съедини не с християнските ценности, а с фройдизма - в  резултат се появи фройдисткият марксизъм, който, меко казано, е много по-далече от християнството, отколкото прословутия съветски социализъм….

Трето - капитализмът е глобална система. Затова наличието на отделни «добри момчета» изобщо не влияе на тази система. На глобалната система може да противостои само глобална система. Православието има такава система потенциално - това е Руската държава, която всъщност Църквата сама и създаде. Затова на призивите да се дистанцираме от държавата, да се прекратят опитите да й се влияе, трябва да се отговаря с леко кимване: «благодарим, чухме ви - минавайте нататък». В същото време не трябва да се забравя, че съвременната руска държава е част от  капиталистическата система. И че сегашният ни елит, който от една страна разбира, че без православието е нищо и моментално ще бъде унищожен, от друга страна се намира под мощното влияние на глобалната система, готова да предложи на Църквата такива обятия, които са способни да я задушат.

Четвърто - както винаги е необходимо да се работи над грешките. И от опита на царска Русия, и от опита на Съветска Русия трябва внимателно да се филтрира най-доброто, за да може на основата на тези елементи да се намери своя път, да се построи цивилизацията на бъдещето на основата на православните ценности.

сп. „Наследник”, бр. 43, 2013