Димитър Васин

СЪПРОТИВА

Тихо! Да се чуе клетва
или лоша дума да се чуе.
Чувствата са
за наследство, във което
възмъжават синовете.
Тихо!
Че опасна си е всяка дума;
мъжки казана, народе,
думата си е куршумът,
паднал точно във сърцето.
Честно се опитвам
да умирам,
да се раждам честно.
Клетва
и от гроба ме изважда.
Тихо, мой народе!
Паметници
в тихото се вдигат.

КРЪГОВРАТ

Ти ми каза,
че животът никога не свършва.
Думите и чувствата не свършват.
Мъртвите дори си ги оставят
за безсмъртието.
Давят ме и думите, и чувствата.
Даденото ми от Бога
е навързано нататък.
Кратък е престоят в лятото ми.
Но не мога есента си да помоля
да побърза.
Ти ми каза,
че животът никога не свършва.
И от него
винаги започва пътят и на смъртния.

НИЕ

Не казвай туй, което
другите го знаят.
Само
лудите ще го повторят
и потретят.
Или тия,
при които ще те няма.
Те са знамето и знака
за проплакалите.
Ние не разбираме съдбата
на загубилите.
Плащаме си знанието
и незнанието.
Ние сме и лудите, и тия,
при които все ни няма.

НАСЛЕДСТВО

С пръсти
ще отмеря пръст, която
и дедите ми са имали.
Миналото ми я пратило
да я пазя срещу вятъра.
Пръст - по-скъпа и от злато.
Граби ми я вятърът -
празно място не остана.
Спят под нея дядо, тати…
Аз ще я оставя за сина си
и така нататък…
Кратък е мигът за пребиваване.
Но не забравям вечното й
със сълзи засяване.