Владимир Райсел
Владимир Райсел (Vladimir Reisel, 19.01.1919 - 01.09.2007) е словашки поет и преводач. Роден в Бродзани. По професия е учител, работи като редактор. В продължение на 10 години ръководи Клуба на почитателите на поезията, после е главен редактор на „Словенске похляди”. Дебютира като сюрреалист, по-късно създава реалистична поезия. От първия период на творчеството му се цени особено поемата му „Недействителен град” (1943). Автор на 19 стихосбирки, 17 книги с поетични преводи - от френски, руски, испански и гръцки, и на четири книги с поезия за деца. Работи и за радиото, телевизията, театъра и киното. Автор на поетичните книги: „Виждам всички дни и нощи” (1939), „Недействителен град” (1943), „Огледало след огледало” (1946), „Свят без господари” (1951), „Дом” (1953), „Обич за този, който обича” (1954), „Световни песни” (1955), „Благодаря ти” (1957), „Море без отлив” (1960), „Стихове за съня” (1962), „Тъжният разкош” (1966), „Мрачната Венера” (1967), „Очи и брези” (1972), „Моя единствена” (1975), „У нас” (1977), „Раздели” (1980) и др. Превежда от френски Балзак, Стендал, Аполинер, Елюар, Превер, Триоле, Фурние, Бретон както и Рицос, Хара, Блас де Отеро. Заслужил деятел на културата. Живее през последните си години в Братислава.
Публикации:
Поезия:
