Христо Бекриев
Христо Недев Бекриев, български поет, е роден на 05.07.1942 г. в село Горна Росица, Габровско, където завършва началното си образование. Семейството му се преселва в Габрово, там поетът завършва механико-електротехнически техникум. После завършва Висшия педагогически институт (сега - университет) „Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново. Връща се в Габрово, където работи като библиотекар, преподавател, методист в Окръжния съвет по култура, екскурзовод в Етнографския музей под открито небе „Етър”. Знае руски, френски и английски езици. Пише стихове още в техникума. Първото му публикувано стихотворение е „Нощен вятър” - в. „Балканско знаме”, 2 септември 1961 г. Печата в различни периодични издания, в колективни поетични сборници „Пролет” (1973), „Корени” (1977), „Пет млади поети” (1978), „Утро в Търновград” (1985), „Присъствие” (1994). Публикува свои стихове в списания „Пламък”, „Учителско дело”, алманасите „Море”, „Художествена самодейност”, „Зорница”. Автор на поетичните книги „Къща в небето” (Габрово, 1991), „Трисвещник” (Велико Търново, 1993), „Соната за гълъби” (Габрово, 1999), както и на „Шагал” (1993) - изследване за живота и творчеството на художника Марк Шагал и „Етюди за Christo” (1995) - биографично изследване за художника Христо Явашев-Кристо. Умира на 25.07.2000 г. в Габрово. Превеждан на беларуски.
Публикации:
Поезия: