ЛЕВСКИ
ЛЕВСКИ
В безсмъртна песен Ботев го възпя
за него Вазов разкази написа.
Загина той, но делото успя,
България от гнет освободи се.
Изпълни се заветната му цел,
народът ни свободен се възправя.
И всяко честно българско сърце
днес неговото скъпо име слави.
Ний горди сме, че тука се роди
такъв безстрашен и велик бунтовник,
че той е с нас, сред нашите борби,
в борбите с враговете ни вековни.
Къде не беше той - другар и брат,
със кой ли враг в Балкана бой не води?
Коя паланка, село или град
опасната му мисъл не преброди?
Навред говори той за свобода,
поглъща всеки словото му просто.
И никога, през никоя беда
не се уплаши смелия Апостол.
КАПКА
Върху малките тревици,
върху сините цветя,
в мойте бисерни очици
се оглежда пролетта.
Аз съм малка и лъчиста,
бистра, пролетна сълза.
Дървеса, цветя и листи
пият моята роса.
Мойта майка е земята,
моят татко е дъжда,
който ходи над нивята,
над ливади и бърда.
Щом изгрее ясно слънце
над обширните поля,
всяко стръкче, всяко зрънце
ме поглъща със уста.
РОСИЦА
Казвам се Росица.
Който става рано,
той ще види само
моята косица.
Тя блести в тревата
в злато и коприва.
Ах, дали ще минат
скоро със колата
малките дечица?
Колко ще се радват,
боси ще нагазват
росната тревица.
А когато стигнат
там далеч в полята,
леко над земята
аз ще се издигна.
ПРОЛЕТ
Капчуците вече запяха,
пристигна у нас пролетта.
Под дългата весела стряха
се втурнаха птичи ята.
От бялата цъфнала трънка
обади се черния кос.
Децата излязоха вънка,
посрещнаха скъпия гост.
Далече се ширна полето,
гористия хълм зашумя.
Със песен е пълно небето
и цялата родна земя.
ПТИЦИ
Вий идете, прелетни птици,
от чужди, далечни страни.
На дълги ята върволици
пристигате в ясните дни.
И ето го щъркела снажен
пристъпва в ливадите пак.
Почуква със клюна си важен
и чува се тихо так-так.
На връх на тополата тънка
долитна и кацна, без дом,
от път уморена кадънка,
щастлива да свие гнездо.
И скоро под ниската стряха
събраха се птици на сбор.
И в ранното утро запяха,
запяха във радостен хор.
ГОСТЕНКА
Дето шушнат тънки трепетлики
и коси развяват в утринта,
дето извори в тревата бликат
с плувнали цветчета и листа,
там като красавица в градина
се е спряла снощи пролетта -
минала през родните места,
украсила цялата родина.
РИЛА
Ти ходил ли си някога на Рила,
в небето гордо чело извисила?
Оттам се вижда цялата срана,
с Родопите и Стара планина.
Оттам ти гледаш Витоша, Пирина,
реките с плодородните долини
и над балкани, градове, села
тя сякаш полетява със крила.
Сред тая красота непобедима
обикваш ти родината любима.
И стигнал горе до простора син,
гордееш се, че ти си неин син.
В РОДНИЯ КРАЙ
Над моя край трепти
една прекрасна есен.
И вятър в клоните шепти
и пее тиха песен.
В селата тънък дим дими,
полетата жълтеят.
Ту дъжд над нивите ръми,
ту ярко слънце грее.
Гори сега във есента
и гасне всеки хребет,
но не угасва любовта,
мой роден край, по тебе.
СБОГОМ
Обичам есен през мъглите
да гледам родния Балкан
как дреме той и над горите
окачва позлатен гердан.
Как птици на ята огромни
изпълват свода и пищят.
Летят, събират се бездомни
и тръгват на далечен път.
И как, протегнали ръчици,
децата викат с ясен глас:
- На добър час, любими птици,
о, пак върнете се при нас!
ЗИМА ИДЕ
Премина вече есента.
Тя бе студена, дъжделива.
Прогони жълтите листа,
надвеси пак мъглите сиви.
Но иде зима. И от сняг
ще побелей дърво и камък.
И край огнището ни пак
ще светне с радост буен пламък.
И тоя сняг ще оплоди
за нова жътва равнините.
И както миналите дни
ще звъннат весело шейните.
ДОДЕТО КАТЕТО Е СПАЛО
Додето Катето е спало,
нечакано дошъл снегът.
Навред е вече побеляло
и няма улица, ни път.
Земята днес е тъй красива
и тъй е весел всеки кът,
че вън се втурва всичко живо
и радостно шуми градът.
Проблясват сребърни иглици,
въртят се пухкави пера.
Снежинките като пчелици
летят във пролетна игра.
И гледа Катето сънлива -
светът е приказен навън.
И тя е толкова щастлива,
че всичко й се струва сън.
СЪРНИ
Високо, дето свършва клека
и се белее пряспа сняг,
върви планинската пътека
над стръмен, непристъпен бряг…
И там, високо над скалите,
в планинския покой сами,
със блясък тъмен във очите
застават плахо три сърни.
Но щом внезапно в тишината
се мерне сянка на рида,
те полетяват като вятър
и се изгубват без следа.
В ТОПЛИЯ КЪТ
Тъмнооката вечер се свежда
над гори, над поля и селца.
Колко ясни очици се вглеждат
във буквара - очи на деца.
В тоя час колко книжки разтварят
светли страници в топлия кът.
И децата четат и повтарят,
докато ги обори сънят.
Те забравят, че вън вее вятър,
че затрупан е къщния праг,
и пътуват далеч по земята,
дето няма ни зима, ни сняг.
ПРОЛЕТНИ ДНИ
Обичам пролетните дни големи,
широките зелени равнини,
в които рано хвърленото семе,
затоплено, пониква и кълни.
Обичам пътищата, пълни с хора,
обичам звънките им гласове
и цъфналата праскова на двора,
и снежните далечни върхове.
Обичам птиците, небето ведро,
потока бистър, който ромоли
и който с капки свежест ръси щедро
лицата ни, крайбрежните скали.
Във тия дни от цвят порозовели,
в които бликат пролетни води,
пред мен сияят родните предели,
земята свята, дето ме роди.
ТИХ КЪТ
Там, дето през жаркото лято
се къпехме в бистрия вир
и в слънчеви люлки земята
люля ни сред модрата шир,
там, дето със птичата песен
гората за миг ни плени
и дишахме въздуха пресен
през сините радостни дни -
сега там тревите жълтеят
и птиците вече не пеят.
Водите сребристи оглеждат
скалите, покрити със мъх,
върбите над тях се навеждат
и листи отронват без дъх.
Тих кът, в есента изоставен,
без нашите песни и смях,
ти тънеш самотен, забравен -
сред теб как щастливо живях!
Сега само тихо реката
бълбука, отнася листата.
