СКИТНИЦА
СКИТНИЦА
Душата ми преброди, тъжно-бледна,
До дъно свойте девствени гори;
Душата ми отмина, не погледна
Дворците си - брилянти и зари.
И ето вече тя се умори, -
Изви по пътя на скръбта
И безнадеждна и унила, седна
До езерото на смъртта.
В безкрайна скръб, горчиво тя заплака,
Прокле часа, във който се роди,
И пожела на неживота в мрака
Отново - морна - да се прероди.
…Наведена над черните води,
Тя чезне в глуха самота
И, безутешна и разлита, чака
Да я прикани вечността.
РИДАЮЩИ ЗВУЦИ - МОЛИТВА И БУРЯ
Ридающи звуци - молитва и буря,
Кат птици самотни в тъмата се вият…
И гонят се, слепи: след звук - звук се втуря,
Родени във мрака, от мрака се крият.
Те писък еж страшен и зов за пощада -
Болезнени вопли и плач в тъмнината.
Безцелни от века, те спущат се в ада
И, морни, без радост летят в небесата…
