БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРИЯ
Завинаги дълбоко съхранила
безброй хилядолетни имена,
прииждат в мрака
древните могили
през топлата тракийска равнина.
… А вятърът шуми между тревата
от стъпките на гордите коне.
И конницата спира до реката -
мъжете слизат,
свиват колене.
Звездите лягат в мокрите им длани,
целуват пръсти, устни и чела.
И бавно над полетата смълчани
от тях изгряват български села…
ОГНИЩА
Пътеките на старите хайдути
извеждат на утъпкани поляни -
под облаци
от вятъра, издути,
край дънери
от бури издълбани.
Тук в лятна вечер лагерни сияния
преливат бавно в звездната жарава,
във ехото на горските сказания
за подвизи,
за клетви
и за слава.
Такава ще остане в нас България
със своите ведросини небосклони:
където и да спрем -
да се разгарят
огнищата на старите войводи!
ДЕНЯТ
От кладенец под снежен връх
ще пие пролетна вода.
От птица ще си вземе дъх
и лъч на утринна звезда.
Над село между две гори
за миг ще прелети с орляк.
В полето с мак ще разгори,
ще свирне с обедния влак.
На кон със сребърно седло
ще мине край висока ръж.
От облак с бисерно крило
над нивите ще ръсне дъжд.
С едно момче ще постои
на дървен мост между жита.
А после с есенни бои
ще нарисува вечерта.
У ДОМА
Завръщаш се в най-хубавия час,
огрян от чучулигови криле.
Във шепи носиш дъх на житен клас
от нива край берковско дефиле.
И седнеш ли на дървения праг
във сянката на старата лоза -
една светулка в есенния мрак
изгрява на дланта
като сълза.
СТАРИТЕ ГНЕЗДА
От рилска пряспа озарен,
от дълга сребърна пъртина
ще тръгна в януарски ден -
под старите гнезда да мина.
Под старите гнезда край Вит,
край Янтра, Дунав и Марица,
където вятър дъждовит
е носил песента на птица.
Аз знам: отдавна песента
на юг отмина със ятата.
Ще весели до пролет тя
край топли брегове децата.
Но своя песен имам аз -
гнездата с нея ще запеят.
О, как жестоко е без глас
гнезда да се люлеят…
ЗАПРОЛЕТЯВАНЕ
Под облаци от цвят една пътека
ме води към изгряващия ден
със крачката широка на човека,
отминал към полето преди мен.
Лозарят ли е той?
Или орачът?
А може би грижовният пчелар?…
По стъпките, отекнали във здрача,
разбирам само, че е мой другар.
АПРИЛСКИ СНЯГ
Зимата се върна ненадейно
снощи откъм дунавския бряг.
И додето видиш -
всичко грейна
от априлски неочакван сняг.
Може би забрави в бързината
да си вземе сбогом и реши
пак да се завърне при децата
с пъстрите качулки до уши.
Може би си спомни над горите
първия красив снеговалеж.
Може би си спомни равнините,
светнали от януарски скреж.
Има нещо, нещо важно има,
затова при нас се връща пак
тази бяла,
тази чудна зима,
с този хубав,
с този късен сняг…
ПРОЛЕТНИ СУРОВАЧКИ
Осъмна във ябълков цвят равнината.
И грейна пътека под буйните клони.
От топлата ласка на южния вятър
в крилото на птица цветче се отрони.
Върви овощарят със празнична крачка,
върви сред дръвчетата, нежно унесен.
А белите клони
като суровачки
го шибат по рамото с пролетна песен.
ОТЕЧЕСТВО
О, нека замръкна със ясна звездица -
над Струма дошла на крилото на птица.
И нека нощуваме с облаче бяло -
над Янтра в априлската вечер заспало.
И пак на созополска уличка стръмна
със първите чайки на път да осъмна.
О, тази България - от Ком до морето -
която е росна пътека в полето,
която с пиринския пролетен залез
огрява тръстиките в ломския залив
и златна дъга над Златия разгаря…
Това е, това е за мене България…
И има къде да замръкна - в ръката
със ябълка, вдигната над равнината,
и има къде да нощувам - в очите
на топло прибрал и цвета на реките,
и има къде да осъмна - на рамо
със пита хляб
като слънце голяма.
1980
