СМЪРТ

Антонио Араис

превод от руски: Георги Ангелов

В деня,
когато пристигне
смъртта и за мен,
ще я посрещна
като воин,
с безстрастно лице
и твърд дух.
Смъртната рана
нека да бъде в гърдите,
в главата или в корема,
но само не в гърба.
Ще се завъртят черни облаци
и бавно
ще обвият моето тяло.
От раната
с горещата ми кръв
ще рукне със съскане животът.
И ще запея тогава
моята предсмъртна песен,
миналото ще възпея,
ще си спомня за лова и битки,
ще си спомня великите подвизи,
и обикновени неща ще си спомня.
Дори за онази жена,
черноока и бърза,
която помрачи
светлия поток на дните ми.
И ме накара да пия
горчивата напитка на забравата.
Ще потърся спокойни
и ласкави думи.
С кръвта гореща
ще изтече моята сила,
тихо ще угасне песента,
след нея - и животът.
Мъжете от нашето племе
ще вземат неподвижното ми тяло
и ще изпълнят над мен
целия погребален обред,
подобаващ за храбър воин.
И духът ми, свободен, ще излети
през отворената рана
и по пътеки непознати
ще поема на далечен път,
към задоблачни ливади.
Там, където няма жени,
помрачаващи живота ни,
там, където мъжете знаят
само лова и войната,
там, където на смелите и силните
е позволено да съзерцават
челото на Великия Дух.