РАЗУМНА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА ПО ЛИ ЯКОКА

Максим Калашников

превод: Румен Воденичаров

Легендарният американски мениджър Ли Якока още в 1984 година разгромява на пух и прах теорията на „свободната търговия”, диктата на финансовия капитал и предсказва как ще завърши недалновидната политика на „постиндустриалното общество”. Неговите разсъждения остават верни и за решенията на българските неолиберали, поставили България на последно място по жизнен стандарт в ЕС. Вината не е само на правителството на ГЕРБ, а на всички правителства на прехода, които издигнаха в култ приватизацията и по такъв начин последователно доведоха третата българска държава до ръба на фалита.   
 

                                                                                                                                        Преводачът

 —————————–

Якока през 1984 г. заклева управляващите да преустановят разрушаването на индустриалната база на САЩ и отхвърля мита, че икономиката може да се развива само с високи технологии.

Високите технологии сами по себе си няма да ни спасят. Те са важни за нашата икономика, именно затова, че другите отрасли на американската промишленост се явяват техни потребители.” - писа той в „Кариера на мениджъра”.

Там той казва още, че „Електрониката и чиповете трябва да се прилагат в разнообразни машини, които да се произвеждат в страната, а не да се внасят отвън. Интегралните схеми не могат просто да се завия в хартия и да се продават в магазина. Те трябва да намерят своето приложение. Техни потребители са основните отрасли на американската промишленост. Закривайки тях, вие ще закриете и пазара за високи технологии. Ако закриете автомобилната промишленост, вие ще нанесете удар по стоманодобива и каучуковата промишленост, а това означава всяко седмо работно място в страната.”

До какво може да доведе това? - пита Ли Якока.

Ние ще станем страна, в която ще си продаваме  един на друг хамбургери, а на целия останал свят  - интегрални схеми.

Разберете ме правилно. Високите технологии са жизнено необходими, но те никога няма да създадат  толкова работни места, колкото основните отрасли на промишлеността.”

Това пророческо предсказание  написа Л. Я. без да подозира, че над неговата страна ще се възцари тъмната нощ на бруталния постиндустриализъм и че управляващите в Съединените щати ще направят точно това, от което той се боеше.

По това време Л. Я. сочеше за пример гибелта на текстилната индустрия в САЩ. Така например в Нова Англия от 1957 г до 1975 г. изчезват 674 000 работни места за тъкачи. И въпреки разцвета на новите технологии в щата, само 3 % от уволнените работници намират работа в производството на компютри. На останалите им се налага да преминат в дребната търговия и в сферата на услугите с ниско заплащане и ниска квалификация.

Следователно решението на проблема не е развитие на нови технологии за сметка на базовите отрасли, а паралелното им развитие. Работни места има в изобилие, ще стигнат за всички, но за целта се изискват съвместни национални усилия. „С други думи на нашата страна е нужна разумна икономическа политика”

Ли Якока преди 30 години предсказа напълно очертаващата се тенденция. Когато четеш неговата книга, те обзема странно чувство. В 1984 година бях на 18 години. Тогава не знаех, че и над моята страна, и над Запада се спуска нощта на неолибералното монетаристко варварство. Американците, сякаш  изпаднали в някаво безумие поеха по път противоположен на съветите на Л. Я. Идеята за  изнасяне на основните отрасли от САЩ допадна на финансистите, ползотворността беше обоснована своевременно  от добре платени финансови  бъбривци от най-различни „харварди”, които не бяха сътворили нищо през живота си.

След това идиотизмът на американците беше изкопиран от руските „реформатори”.

Получи се резултат, предсказан точно от Якока. Невероятен външнотърговски дефицит, ликвидиране на средната класа, понижаване на жизнения стандарт на 80% от населението, превръщане на американците в стадо от тъпи  и неквалифицирани потребители. Отчайващо спадане на качеството на образованието, тъй като то е свързано с промишлеността и замирането на едното означава предопределена криза за другото.

Деиндустриализацията донесе на Америка по-ниски доходи в хазната и раздуване на разходите, видима криза, опасност от банкрут на страната и затъпяване и деквалификация на народа.

В Русия деиндустриализацията постигна още по-страшен ефект, тя ни върна  към диващина и един нов феодализъм.

Идваме до парадоксалния извод. 1980 г. звучи по-съвременно, отколкото 2013 г. Наистина тогава психическата нагласа на хората и икономическия строй предполагаха насока към развитие. Тридесет години въпреки външните  признаци на новаторство и прогрес на информационните технологии настъпваше регрес. И сега на провалилата се Америка се налага да си припомня рецептите на Ли Якока дадени през 1984 г. Това, което до неотдавна се смяташе като атака срещу  „свещените принципи” на свободния пазар, днес отново се изговаря и от американци, и от европейци. Янките с огромни усилия започват да си връщат промишлеността от Китай и се сблъскват с проблема, че нямат нито достатъчно обучени работници, нито опитни индустриални менажери.

Да бяха се вслушали в предупрежденията на Л. Я.  в 1984 г.

Наистина ли американците не искат страната им да бъде силна и процъфтяваща? Разбира се, че не. На тях им се иска, обаче, ако може да  стане изобщо без планиране. Величието на Америка да се възроди по волята на Всевишния.

Идеолозите заявяват, че възраждането на индустриалната политика ще означава край на системата на свободното предприемачество, каквото досега бяхме свикнали да си го представяме. Но нашата днешна система на свободно предприемачество доведе до дефицит на националния бюджет възлизащ на  200 млрд. долара. (От 1984 г. държавният дълг нарасна и достигна космическата стойност 15 трилиона долара. Бел. пр.)

Истината е в това, че свободният пазар не винаги е ефективен. Живеем в сложен свят и пазарът от време на време трябва да бъде контролиран. Държавното планиране изобщо не означава преход към нов социализъм. То представлява единствено  поставяне на стратегически цели и изработване на правила на играта. Това е координация на всички съставляващи на икономическа политика,   заменяща съществуващия ред, в който хората преследват само собствените си интереси и се опитват от късове в тъмна стая да сглобят нещо цяло.

Ние няма да можем да прогресираме докато не изоставим нелепата догма, че планиране на национално ниво е атака срещу капиталистическата система. Заради тези опасения САЩ останаха единствената развита страна в света без индустриална политика.”

Така казваше  в 1984 г. Ли Якока.

И отново беше прав. Той просто не можеше да си представи, че Съединените щати  ще попаднат задълго под властта на икономически дебили, които ще наричат промишлената политика  „изкривяване на сигналите от свободния пазар”. И затова автомобилната промишленост ще плаща 50% данък печалба, а банките само 2%. И парите ще се изтеглят от реалния сектор  към безплодни финансови спекулации, което ще проправи пътя на Америка към дълбок упадък и към „глобалната смутокриза” от 2008 год. за десетилетия напред.

Л. Я. с възмущение припомняше , че всъщност  до настъпване на неолибералното безумие през 1981 г. в САЩ винаги е имало промишлена политика.

В 19 век американското правителство активно подпомага железопътните проекти: строителство на нови ж.п. линии и водни канали (напр. канала Ери). Държавата подпомагаше университетите.

През 20 век държавата САЩ оказваше  изключителна помощ за построяване на автострадите, за производството на синтетичен каучук, за създаване на съвременна реактивна авиация, за организация на полетите до Луната, за производството на интегрални схеми, за развитие на високи технологии и т.н.

Като пример за успешна промишлена политика Л. Я. сочи държавната програма за поддържане на селското стопанство. Опитът да се заложи само на пазарната стихия, на трудолюбието на фермерите, на плодородните  почви и добрия климат завърши с прашни бури и разруха на селското стопанство.

Но по времето на Фр. Рузвелт в тридесетте години се започна грандиозна държавна програма за подем на американското село. Американците разбраха, че селското стопанство е твърде сложно нещо, за да се регулира  от стихийния свободен пазар. Благодарение на държавното подпомагане американското селско стопанство предизвикваше благородната завист на целия свят. 3% от населението  осигуряваше изхранването на всички останали. И защо, ако това е възможно за селското стопанство, същото да не бъде приложено и в промишлеността.

Тогава , в 1984 г. Л. Я. предлага 6 точки за държавна промишлена програма:

  • 1. Осигуряване на енергийната независимост на страната
  • 2. Въвеждане на ограничения за импорта от Азия.
  • 3. Балансиране на държавния бюджет, ликвидиране на неговия дефицит
  • 4. Рязко увеличаване на броя на студентите-инженери
  • 5. Стимули за изследователските работи в частния сектор
  • 6. Създаване на дългосрочна програма за реконструкция на инфраструктурата

Именно обновяването на инфраструктурата може да създаде милиони работни места за хората, освободени от заводите след автоматизацията на труда. Но чак при президента Обама, след 25 години американците се захванаха с инфраструктурата.

Пак преди толкова години Л. Я. яростно се нахвърляше срещу високите лихви по кредитите. За него 12% корпоративен данък за индустрията си е грабеж. „Когато лихвите на  заемите са високи, потребителите  предпочитат да влагат значителни суми в облигации. Но да се правят пари от пари, както правят големите играчи (напр. Джордж Сорос, Б. пр.) е непродуктивно. Това не води до разкриване на работни места. Инвестициите в индустрията стават рискови. Става по-изгодно да се купи компания, отколкото да я създаваш на гола поляна.”

Епидемията на сливане и поглъщане в САЩ доведе само до застой в промишленото развитие. От 1975 г. и до този момент работни места се създават главно в малкия бизнес и селското стопанство. Якока смяташе, че да се създава заетост само в малкия и среден бизнес е беда за САЩ. Но нашите „реформатори” (вкл. и българските, Б. пр.) вече 20 години, от времето на Гайдар и Чубайс, продължават да твърдят, че растеж в малкия и среден бизнес без ръст на заетостта в големите предприятия, представлявало световна тенденция. Наистина имаме работа с невероятни тъпаци и елементарни подражатели. Ако Америка започне да потъва и те ще се хвърлят след нея, защото това ще им изглежда общоприето. Впрочем те отдавна са я последвали, защото нямат намерение да намаляват лихвите по кредитите за индустрията в Руската федерация. Не било пазарно.

Но за нас мнението на Л. Я. тежи повече, отколкото бълнуването на домораслите фенове на пазара.

Ако ние намалим лихвите и приключим с безумното сливане на компании, то ние бихме могли да прогоним търговците от храма на националната икономика. Тогава ще можем да развиваме бизнес по американски, по пътя на реинвестиции и конкуренция, а не чрез купуване на една компания от друга. Тогава ще се създават работни места и ще се намалят разходите на местната власт, на отделните щати и на федералното правителство. Ще започне натрупването на капитал……”

Л. Я. не крие   любовта си към Франклин Рузвелт, президентът изтеглил Съединените щати от пропастта на Великата депресия, без да плаща данък на пазарното късогледство. „С проблемите на депресията Рузвелт се справи не с помощта на графики и таблици,  и не обръщайки се към наукообразните диаграми на Харвардската бизнес школа. Той предприемаше конкретни действия. Рузвелт винаги имаше готовност да изпробва нещо ново. И ако един метод не даваше резултат, той опитваше друг.”

Да четеш Якока е все едно да поемеш глътка свеж въздух в задушната атмосфера на московското либерално мракобесие. Това, което пише Якока, почти напълно съвпада с нашите програми и предложения. Отрадно е, когато правилността  на една теза се доказва не само от опита на съветските стопански деятели, но и  от американски супер мениджър от времената на разцвета на промишлеността в САЩ. Ако Ли Якока  живееше в РФ, то от 1992 г. би имал място  в президиумите на събрания,   опозиционни на либералните правителства. Той би се вписал органично  както в Съюза на  промишлениците и предприемачите от времето на А. Волжски, така и  в нашата „Партия  дела”.

Мисля, че погледнато егоистично, за руснаците беше само от полза, че хора като Л. Я. не дойдоха на власт в средата на 80-те години. Защото, ако това се беше случило, днес Съединените щати щяха да бъдат мощна индустриална държава, а не територия с ръждясали останки от заводи и милиони маргинализирано население. Не потенциално банкрутирала държава с държавен дълг равен на БВП. Не пазар за Китай, а страна на роботите и свръхзвуковите самолети.  Американските окупатори щяха да са се разположили не само върху развалините на СССР, но и върху развалините на Руската федерация.

Какво бие на очи? Америка след 30-годишно безумие стъпка по стъпка се обръща към рецептите на славния италианец. Тя отхвърля либералните икономисти (в Русия ги наричат „либерасти”, Б. пр.) като празни дърдорковци и неолибералните теории се поемат  по назначение към сметището на историята.

И само в затънтената провинциална ЭреФия (Руска федерация, б.пр.) политическият елит продължава настървено да следва монетаристичното безумие от 80-те години на ХХ век без да осмисля неговия пълен провал на Запад. Без да забелязва, че там вече е даден заден ход.

Но това сякаш не е достатъчно и ето, че станахме свидетели как неолибералната мъгла стигна до крайност - членството на Русия в СТО при условия, предопределящи пълната деиндустриализация на страната. Вече е очевидно,че подобна „контра мярка” е спасителна за САЩ, но… за наша сметка. За сметка на изсмукване на  руските  сокове, за сметка на компрадорството на върховната власт в РФ.

Именно това ще доведе днешният режим до безславен край.

25.01.2013