БОТЕВ И ЛЕВСКИ

Асен Златаров

От времето на нашето бурно сепване за свобода и независимост имената на Ботев и Левски ще останат най-скъпите, най-примамливите и най-светлите за борческото сърце и борческия порив. В тия две имена ще калява младежът - син на народа - своята вяра и своята воля за дело в живота!
Ботев! - гениална глава и пламенно сърце: той разбра смисъла на борбата, прозря в бъдещето и се изправи като поет и предтеча - пророк за нашите дни на последен напор за скъсване на веригите на социално и икономическо робство. Който се сили да види от Ботева друго от това, което той ни завеща в своите песни и в своите статии, е продал душата си на Велзевула и се е скарал с истината. Не се фалшифицират, защото са от неподправима сплав, „Моята молитва”, „Борба”, „В механата” и тия образцови статии и фейлетони, челно място от които заема „Ден първи”!
Левски! - нравствен гений, девственик-революционер, въздръжник и светец, в живота на който няма ни един грях, нито едно петно. И сам син на бедния и отруден народ, той тръгва между него да го учи на свяст и да буди сърцето му за свобода и човешки живот! Неговото обаяние е огромно и надскача тесните граници на един човешки живот: той е близък и сега за тия, които водят борбата за върховното освобождение на с? още поробения икономически и политически човек. Защото той казваше, не се бори за ново царство, дето ще има пак султани и чорбаджии, а за токова, където свободният гражданин свободно и гордо ще реди своята лична и обществена управа.
Ботев и Левски са двата върха, до които се издигна българският дух, за да огрее с блясък съзнанието и волята за възход у тия, които имат очи за висините, чиято душа е узряла за подвиг и жертва и чието сърце е влюбено в истините на живота.
Затова Ботев и Левски принадлежат като водачи, като учители, като пример за следване на тия, които в народната болка, в народната неволя, в народните надежди виждат и живеят своята най-хубава мисъл, своето най-скъпо чувство, и всеки друг, който посяга към тия имена, върши кощунство или нечестна търговия.


в. Народ, г. XX, бр. 18, София, 1931