ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: „КАПИТАЛИЗМЪТ УБИВА БЪЛГАРИЯ”

интервю на Надя Попова

В брой 2 от 24.01. 2013 г. поради техническо недоглеждане е допусната грешка относно подадената информация за поета Георги Ангелов, член на СБП и собственик на едно от най-големите литературни електронни издания “Литературен свят”, което от 2008 г. полага огромни усилия да представи истинския облик на съвременната българска литература; да възкреси от забвение автори от миналото; да налага нови, още неутвърдени имена; да запознае читателите с творчеството на повече или по-малко известни руски, западни и балкански автори. Красивият и човешки жест - абонаментът за в. “Словото днес”, направен от Иван Джебаров за Георги Ангелов - е само още едно доказателство, че нашата интелигенция е напълно забравена от правителствата на прехода. Ала това не означава, че тя е поставена на колене - напротив, тъкмо пречките от всякакъв род я правят още по-силна, борбена и несломима. Редакцията на в. “Словото днес” поднася своите извинения на нашия приятел и съмишленик, поета Георги Ангелов.

- През м. април 2012-а ти, Георги, беше номиниран за наградата „Рицар на книгата”, присъждана ежегодно от Асоциация „Българска книга” на заслужили дейци в областта на книгоразпространението и рекламирането на книгоиздаването. За жалост, званията отидоха при други хора. Но твоят всеотдаен труд и приносът ти за утвърждаването на литература с висок естетически и етичен заряд е безспорен факт. Как намираш сили наред с отстояване на личното си творческо пространство да предлагаш в електронното списание „Литературен свят” излаз и към толкова широки чужди творчески територии?

- Работата по електронното списание е непрекъсната. Силите идват, когато виждаш, че изданието се чете от хиляди хора всеки ден и че с публикуването на произведенията им осмисляме труда на авторите. Те по принцип гравитират както около СБП, така и около други литературни обединения, но акцентът ни е върху СБП. Излазът към широките чужди творчески територии, което се наблюдава в „Литературен свят”, е продиктуван от желанието ни да представим колкото може повече талантливи наши и чужди автори, упорито загърбвани или просто неглижирани. Ще поясня: става дума за българи и руснаци - с патриотична и реалистична ориентация, с будно социално чувство, със силен критичен заряд и, разбира се, с високохудожествени творби. В Русия се наблюдава истински бум от даровити имена, които, за съжаление, не се превеждат у нас или ако се превеждат, то е избирателно и едностранчиво. Наред с това възстановяваме паметта на починалите ни писатели и преводачи. От 2008 г. досега сме публикували стотици имена на стойностни, но забравени или недостатъчно популярни български автори. Излишно е да казвам може би, че голяма част от талантливите автори от Съюза на българските писатели, които могат да работят с компютър, ни сътрудничат постоянно. Извършва се плодотворен и ценен обмен на идеи, при това по много по-бърз начин, отколкото предлага което и да е хартиено издание. Мащабите и резултатите са несравними. Поддържаме и отлични отношения с много от руските ни автори, с патриотичните издания в Русия, въпреки официално налаганата у нас русофобия на държавно ниво. На практика ни четат българите, и не само те, по целия свят. Всичко това ми дава надежда, че имаме бъдеще.

- Днес доста солидни издателства се оплакват от финансови затруднения, от по-високи производствени разходи и по-слабо търсене и реализиране на продукцията им - все неща, свързани с кризата, а не с качеството на книгите, които издават. А какво ще кажеш ти, който не получаваш отникъде спонсорства и каквито и да било „финансови инжекции” и работиш на добра воля?

- Не работим за печалба, затова не можем да се оплакваме от липсата й. С екипа работим за утвърждаване на ценности и това е важното.

- Пак в тази посока - как би определил печалбата и загубата лично за себе си?

- Печалбата за мен е да се популяризира българското изкуство; да се променя културната среда на нашия писател; българинът да се връща към родното… Загубата в личен план е липсата на време, голямата ангажираност, неразбирането на единици, че правим всичко „на ползу роду”.

- „Литературен свят” , освен че е много прецизно структуриран, има свой индивидуален, разпознаваем облик. Той не е „насипен” сайт за имена и текстове. Кое те затруднява най-много в поддържането му на това ниво? А кое ти носи особено удовлетворение?

- От самото начало списанието беше замислено и като архив на съвременната българска литература, и като представяне на сега създадени творби, на текущи събития, на излезли книги. Подборът обаче е достатъчно строг. „Насипността” е признак на неуважение към авторите и читателите. Не само няма насипност на текстовете, но липсват също така окололитературният истеричен тон и всеядността, характерни за някои пошли литеарaтурни сайтове. Кръчмарският тон и злобата са изключени напълно. Вместо да се крещи до посиняване, че литературният живот е окупиран от соросианци и постмодернисти (което е вярно!), предпочитаме конструктивния подход: публикуването на значими произведения, различаващи се от тези на споменатите. Мисля, че този подход е по-правилен. Затруднява ме най-много само едно: да обясня на някои автори, че богохулството, русофобията и оплюването на социализма са безспереспективни и вредни. Най-голямо удовлетворение ми носят писмата на читатели, които разбират мястото и ролята на „Литературен свят” като противодействие на упорито налаганата либерална, капиталистическа и космополитна матрица, и изразяват категоричната си подкрепа.

- Не смяташ ли, че между теб и създаденото от теб електроннно издание за литература се е създала особена симбиоза, че взаимно се допълвате и обогатявате? Щеше ли при други обстоятелства толкова активно да се занимаваш с поетически превод?

- „Литературен свят” даде възможност за изява на толкова много автори, и на мен в това число, че не може да се каже, че е обогатило духовно само един тесен кръг, па бил той и много активен. Мащабно явление го направиха самите автори. Не се излъгах, че имаме този потенциал. Не знам дали при други обстоятелства щях да бъда толкова активен преводач, но когато установих какво правят руснаците, останах смаян от енергичността, продуктивността и смелостта им. Достатъчно е да посоча „Наш современник”, „День литературы”, „Москва”, „Хронос” и сайтът на Съюза на писателите на Русия - „Российский писатель”, за да се види и част от силното руско литературно присъствие в интернет. За съжаление, СБП няма собствен сайт и днес, през 2013 г., а страницата му във фейсбук не запълва огромната празнина. Редно е съюзът да може да поддържа един качествен сайт - такъв, като „Российский писатель” например.

- Смяташ ли, че българският писател все още е в състояние да формира донякъде гражданския облик на нацията, „да пробужда добри чувства с лирата си”, ако перифразираме великия Пушкин?

- Въпросът е комплексен. За целта като начало трябва сериозна промяна на вестника на СБП - „Словото днес”. Можем много повече. И второ, активно противодействие на постмодернистите, превзели издателства, медии, награди, университети. Само така народът ще види, че не е изоставен от своята интелигенция и ще й повярва. Не казвам постмодерните да бъдат ругани каруцарски по сайтове, а да им се оказва сериозна съпротива с творчество и в извънлитературните им домогвания до различни благини. Така или иначе вятърът на историята ще ги измете.

- Какво ти липсва в контакта със съвременните български автори?

- Бих искал повече талантливи млади автори - поети и прозаици - реалисти да се появяват на страниците на съюзното издание. А на мен лично ми липсва това, че мнозина не могат да работят с компютър и общуването ни значително се забавя или се осъществява трудно.

- Как би определил поетът Георги Ангелов доминантата на днешния ни обществен, духовен живот?

- Капитализмът като обществена система убива България. Той трябва да бъде унищожен, ако искаме да ни има като народ.

(заглавието е от редакцията, в „Словото днес” то е „Можем повече”)


вестник „Словото днес”, бр. 3, 07. 02. 2013 г.