Ярослав Сайферт

превод: Пенчо Симов

Сън за нея няма -
още шие мама
с песен на уста.
Друга ризка грабва -
спи й се, но трябва
пак да шие тя.

Пак си е засмяна,
но когато вдяна
в своята игла
тая нишка тънка,
тя погледна вънка:
птица без крила.

Малкият не знае
за какво ли тя е
шепнела без глас,
докато си вдява;
в работа минава
всеки неин час.

Само миг почивка.
Но какво в усмивка
в тоя миг съзря?
Квачка ли, която
мъти цяло ято
с пърхави пера?

Сън за нея няма -
с шепот шие мама…
Ех, да би могла
всичко да разкаже
до конеца даже
нейната игла!…