Ярослав Сайферт

Ярослав Сайферт (Jaroslav Seifert), чешки поет, е роден на 23.09. 1901 г. в Жижков, предградие на Прага, тогава в Австро-Унгария, в работническо семейство. Не завършва средно образование. Печата стихове от 1918 г. През 20-те г. става журналист във в. „Руде право”, работи и в издателството на издателството на комунистическата партия. През 20-те години се включва в чешката авангардна група „Деветсил” („Групата на деветте”), по това време е привърженик е на естетиката на „поетизма”. Изключен е компартията през 1929 г. и влиза в социал-демократическата партия. Сътрудничи на различни пражки вестници и списания, от 1930 г. е редактор на ежемесечното театрално списание „Нова сцена”. Дебютира през 1921 г. с поетичния сборник „Град в сълзи”, последван от „Само любов” (1923), „Меден месец” (1925), „Славеят пее лошо” (1926), „Пощенски гълъб” (1929), „Ябълка” (1933), „Ръцете на Венера” (1936), „Изпято пред ротативната машина” (1936), „Сбогом, пролет” (1937), „8 дни” (1937), „Слънцата загасете” (1938), „Мъката на Божена Немцова” (1940), „Облечена във светлина” (1940), „Каменният мост” (1944), „Шлем от глина” (1945), „Ръка и пламък” (1948), „Вървял бедният художник по света” (1949), „Песен за Виктория” (1950), „Моцарт в Прага” (1951), „Майка” (1954), „Прага” (1958), „Концерт на острова” (1965), „Халеевата комета” (1967), „Отливане на камбаните” (1967), „Паметник на чумата” (1970), „Чадър от Пикадили” (1979), „Цялата красота на света” (1979), „Да бъдеш поет” (1983). Избрани произведения: „Още веднъж пролет” (1961), „Целувка из пътя” (1965). Негови събрани съчинения в 7 т. излизат през 1956-1970. Превежда от руски (Блок) и френски автори. Пише литературна критика, мемоари. Носител на държавни литературни награди (1936, 1955, 1968). Народен артист (1967). Председател на новоучредения Съюз на чешките писатели (1969-1970). Член на Академията за художествено изкуство на Бавария (1982), носител на Нобелова награда за литература (1984). Умира на 84 г. от сърдечен пристъп в Прага на 10.01. 1986 г.


Публикации:


Поезия:

МАЙЧИНА ПЕСЕН/ превод: Пенчо Симов/ брой 48 февруари 2013

СТЪКЛЕНАТА КАНА/ превод: Атанас Далчев/ брой 132 ноември 2020