НЕ ПРИЗНАВАМ ДРУГ БЕЛЕГ НА ПРЕВЪЗХОДСТВО ОСВЕН ДОБРОТАТА

Лилия Захариева

“Щедро надарен с най-рядката дарба - дарбата да бъде добър” - това е определението на един писател за генерал Д. Делчев и най-силно изявената черта в характера му. Да си добър е изкуство и то не се учи в школи и академии. То е залегнало дълбоко в сърцето. Безмерното човеколюбие, което притежаваше е присъщо само на най-великите.
“Много са хората, почувствали силата на добрата командирска дума, грижата на приятелски подадената ръка. Не много, а всички. Всички, които са имали досег с генерал-майор Делчев” - пише полковник Минчо Марков на страниците на в. “Трудово дело” през 1978 г.
А двадесет години по-късно във вестник “Старозагорски новини” Генерала сам изповядва: “Моят дългогодишен девиз в живота и трудовата ми дейност е бил: “Не признавам друг белег на превъзходството освен ДОБРОТАТА” (Бетовен)
Какъв е пътя, какво е разковничето за получаване и проявление на тази доброта, за осъществяване на този девиз, самият Генерал посочва в своя дневник. Извадки от него са публикувани в статията “По дирята след нас” във в. “Старозагорски новини” на 17 март 1998 г. под редакцията на Р. Ранчева: “Аз съм от тези щастливи командири и хора, които са давали с пълни шепи своя труд и живот. Но и животът ми е връщал също с пълни шепи незабравими мигове, трудови успехи и срещи с хората, които са оставили незабравими следи в моя живот”.
В своите спомени той изброява строителните обекти в Пазарджишко, Пловдивско, Смолянско, Кърджалийско, Хасковско, Старозагорско, Сливенско, Ямболско и Бургаско, свидетелстващи за положен огромен труд, упоритост и лишения, съпътствани понякога с неправомерно отправени упреци и критика. Но въпреки всичко се вижда грандиозността и мащабността на построеното от ръководената от него Старозагорска строителна дивизия - пътища, язовири, водопроводи, заводи, почивни бази, жилища.
И наистина няма човек от тези области, живял във времето когато Генерала е ръководил дивизията, който да не е чувал за него. Затова сигурна, че благодарственото й писмо ще пристигне навреме до адресанта една войнишка майка от Благоевградско пише следния адрес: “За генерал Делчев”. Така без код, без град, без улица и номер писмото е получено в точното време, на точното място и от точния човек. Това напомня разказа на Чехов “За адреса - достатъчно е само името”. Тази случка е описана в статия със същото заглавие публикувана във в.”Българско войнство” от 30 май 1996 г.
Делчо Делчев е роден на 17 март 1920 г. в село Ябълково, Хасковско. Израства в бедно селско семейство. През 1942 г. завършва Хасковската гимназия. От 1945 г. до пенсионирането му през 1981 г. е на военна служба. А в продължение на 33 години е командир на 18 трудова бригада и Старозагорската строителна дивизия. В суровите условия на военната служба е градил своя характер, учил своята Академия. За това време той пише: “Работата в строителни войски ме научи на много и полезни неща. Упоритият труд насочен към една цел - полезна и необходима, никога не отива напразно.” Такова е и неговото завещание към тези, които ще го наследят: “Никога да не забравят, че любовта към труда е един от главните елементи на човешката нравственост” А пожеланието му към тях: …”да бъдат добри, да обичат хората и строителните дела, да се борят с трудностите и ги побеждават” е и за всички негови възпитаници защото казва той “Всичко строено от нас остава на хората”.
На хората, на нас, старозагорци, той остави и личния си архив. На два пъти през 2001 г. и 2006 г. той го предаде в Държавен архив - Стара Загора с ясното съзнание, че ще бъде добре съхранен и необходим на всички, които го помнят и обичат. Над 400 бр. са писмата, телеграмите, поздравителните адреси и картичките от негови войници и техните майки, от приятели и общественици предоставени на архива.Те му носеха радост, топлота и много благодарност заради навреме оказана помощ, разбиране или съчувствие.
За любовта и признанието на хората към него говори списъка на селища, които са го обявили за свой почетен гражданин - 9 на брой. Друго доказателство за тяхната почит и уважение е резултатът от проведената в края на 2000 г. от редакцията на в. “Старозагорски новини” анкета сред своите читателите, която определи 10 старозагорци на столетието. Генерал Делчев е поставен сред десетте най-достойни личности на Стара Загора.
Той не дочака своята 90-годишнина. Почина на 30 май 2007 г. В негова памет се обръщам към всички, които имат кореспонденция, снимки, статии и всички които го обичат и могат да споделят своите спомени за този голям ЧОВЕК, да ги предоставят в Отдел “Териториален архив”- Стара Загора. Нека обогатим неговия фонд от документи за поколенията. Сигурна съм, че той би желал това!