Филип Филипов

От деца пазим в паметта си наученото за славните битки в Руско-турската освободителна война. Помним побития на щикове при Плевен майор Горталов, спасяващия Самарското знаме край Стара Загора подполковник Калитин, безстрашните генерали Скобелев, Столетов, Гурко, българските опълченци на Шипка. Обикновено малко се говори за военното разузнаване, а то е изпъстрено също с ярки епизоди и бойни подвизи.
След десанта при Свищов, русите изграждат понтонен мост през Дунав и по него преминават пехотни дивизии, конни полкове, артилерийски батареи. Непрекъснато се извършва подвоз на боеприпаси. В обратна посока вървят ранени войници и турски военнопленници. За да улесни този неспирен поток, руското командване решава да продължи железопътната линия от Александрия във Влашката равнина до Зимвич на дунавския бряг. Наети са работници и започва веднага строителство. Руският комендант на Зимнич получава сведения, че ще бъдат извършени саботажни действия след построяване на железопътната линия. Той извиква и съобщава това на придадения му в помощ Филип Тотю. Прочутият войвода отсича решително:
- Няма нищо по-лесно от това да се открият тия разбойници!
Войводата се мята на коня и препуска край тръстики и мочурища. Някъде по средата между двата града кипи усилена работа - подравнява се земята, насипва се чакъл, редят се траверси, по-нататък вече се полагат релси. Филип Тотю спира до първата група строители, оглежда ги внимателно и казва:
- Момчета, като ви гледам всички тук сте християни. А има ли по-нататък мохамедани?
- А, има няколко, молят се от време на време на храсталаците.
- Добре, ха довиждане!
Войводата се завръща в Зимнич, докладва на коменданта и моли за взвод войници. След няколко часа се завръща с казаци при строителите. Разпорежда на началниците им всички да се съберат и да застанат в една редица. Филип Тотю се провиква:
- Слушайте ме внимателно! Сваляйте потури и гащи!
Войводата минава пред строя и отделя трима души, които са обрязани. Те са заведени в Зимнич и веднага признават, че са турски офицери. Изпратени са във Влашко със задача да взривят железопътната линия на няколко места след завършването и.
Зимното утро в Тракия е сиво и мразовито. На една древна могила стоят руски военни и взират през бинокли към Пловдив. Виждат се ясно тепетата и часовниковата кула на едно от тях. От някои комини на къщи се издигат струйки дим. Няма нищо особено, но се налага да се изпрати разузнаване. Извикват капитан Бураго и му заповядват да се отправи с ескадрона си към града.
- Ваше сиятелство, какво трябва да направя по-точно? - пита офицерът.
- Да превземете града - му отговаря генералът на шега, но със сериозен израз на лицето.
- Слушам!
Конете прецапват Марица и заобикалят града от запад. Бураго достига железопътната линия и заповядва на кавалеристите да го следват към гарата. Тя е на южния край на Пловдив. Ескадронът се втурва покрай стрелките, отекват и няколко изстрела във въздуха. Охраната от петнадесетина заптиета се разбягва и предизвиква паника по градските улици. В Пловдив има около хиляда турски войници. Там е и турският главнокомандващ Сюлейман паша. Веднага се издава заповед да се напусне града. Колоната от конници и коли с боеприпаси, провизии, щабно имущество и офицерските семейства се отправят към Станимака и Родопите, а не към Хасково и Одрин. По планински пътища и пътеки турският главнокомандващ ще се озове чак на Егейския бряг, а руската армия ще достигне околностите на Цариград.
След войната османски военен съд ще осъди Сюлейман паша на петнадесет години затвор. Той фактически е дезертирал, вместо да създаде нова отбранителна линия. Този военен - френски евреин, приел исляма - е потушавал до тогава само бунтове в империята и е избивал зле въоръжени въстаници. Явно губи присъствие на духа пред по-многобройна чуждестранна войска, пък му липсва и стратегическо мислене. Можел е да събере при Одрин гарнизоните от Варна, Силистра, Шумен, Солун и да даде възможност на Високата порта да сключи нов Одрински, а не Санстефански мир. Турското правителство е предложило примирие на руския император веднага след падането на Плевен.
Капитан Бураго след пет години вече е полковник и остава един от героите на войната.