ЧУЖДОПОКЛОНСТВО - ДЕНЯТ НА СВЕТИ ВАЛЕНТИН
превод: Литературен свят
На 14 февруари всички сега трябва да празнуват “Деня на влюбените”. Изглежда, че този празник, появил се през последните години в РФ буквално пред очите ни, е празничната част от програмата за не по-малко ревностно насажданото “сексуално възпитание” на децата.
А какви са историческите корени на този “празник”? Тъй като е привнесен от Запад, е логично да се потърси обяснение в интернет на западни езици. И ще се изясни, че единно тълкуване няма дори там - пълно несъответствие. Дори онези, които вземат под внимание повече или по-малко сериозни източници, откриват много различаващи се обяснения, чудновато смесени.
Понеже на 14 февруари по западния календар католиците дълго време отбелязвали паметта на двама св. Валентиновци, уж именно това залегнало в основата на празника, във всеки случай - един от тези двама светци му дал името си.
1. Известно е, че през IV век папа Юлий I (337 - 352) построил църква, някак свързана с името Валентин (quae appelatur Valentini - «която се наричала Валентинова»), на две мили от град Терни по Виа Фламиния (Фламиниева дорога) на мястото на християнско погребение на един светец. Според католическа легенда, датираща вече от VII век, става дума за почитане на бедния благочестив римски свещеник Валентин, който бил екзекутиран на 14 февруари при управлението на Клавдий Готски (268 - 270). Според тази легенда, свещеникът въпреки забраната на началството венчавал войници, за което и бил убит. Уж той също така и подарявал на влюбените цветя и ги сдобрявал при караниците им, свързвал влюбените двойки. Но точни доказателства за всичко това няма.
Колкото повече време минавало, с толкова по-цветисти подробности обраствала легендата. В XIII век вече се предавало, че уж св. Валентин излекувал сляпата дъщеря на тъмничаря, в която се влюбил, и, воден на смърт, й написал любовно писмо, завършващо с „Твой Валентин”. В Америка са разпространени още по-интригуващи версии за проглеждането на дъщерята на тъмничаря в момента, когато Валентин бил изведен на Колизея, за да бъде разкъсан от лъвовете, при това сляпата некрасива девойка се преобразила в красавица - в най-добрите традиции на Холивуд.
Разбира се, цялата тази любовна легенда е чиста измислица, а и в по това време не се извършвало венчаване в Църквата. По-близка до истината причина за смъртта на мъченика, споменавана в някои документи, бил отказът му да се поклони на статуята на императора в негово присъствие. А папа Юлиус I може би издига църква на Виа Фламиния не в чест на св. Валентин, а само с помощта на някой си ктитор Валентин, чието име по-късно свързали с църквата като име на светеца, смятат сега самите католици: може би този този св. Валентина въобще бил объркан с другия, за когото ще говорим по-долу.
2. От IV век (?) на 63-та миля от град Терни по същата Виа Фламиния било известно още едно погребение на светец. През VIII век на това място построили църква на св. мъченик Валентин. Денят в негова памет също бил установен на 14 февруари. Според тази втора история, по-документирана, става дума за епископ, гражданин на град Терни, който бил екзекутиран в Рим на 14 април и погребан от учениците си близо до родния си град. Но и това сега католиците представят като легенда!
Понастоящем в официалния католически мартиролог изобщо липсва името св. Валентин на 14 февруари, тъй като през 1970 г. е проведена чистка на католическите светци. Но сред местните светци в някои градове (например, в Германия във Фулд, Лимбург, Майнц) името му се споменава.
3. Съществуват и съвсем други обяснения на историята на този “празник на влюбените”. Например, през февруари античните римляни отбелязвали празника в чест на Фавн, впоследствие отъждествяван с древногръцкия Сатир и любвеобилния бог Пан. (Речникът на В. Замаровски “Богове и герои в античните легенди” дава твърде неприятно описание на Пан. Той се родил с кози крака, с рога и брада. Майка му, виждайки подобно чудище, избягала в паника - думата панически страх, ужас идва от името на този демон.). Уж на 14 (или 15) февруари младите римлянки-езичници пускали в специална урна шарени любовни послания до почитателите си, а юношите рисували образите на любимите си в чест на богинята Юнона, покровителка на брака и семейството, на която дарявали цветя. Във връзка с това се споменава и за февруарските “луперкалии” (Lupercalia от “лупус” - вълк; вълчица, както е известно, отхранила братята-основатели на Рим) - римски езически празник на женското плодородие. Именно от съединяването на тези езически еротични празненства с легендата за “свещеника Валентин, покровител на влюбените” възникнал около XIV век в западноевропейската литература и в нравите от епохата на езическото Възраждане “празникът на влюбените”.
Разбира се, цялата “общочовешка култура” през ХХ век идва от Америка, където този “празник” придобил днешните си черти. Ето как станало това. В Англия на основата на споменатата легенда от VII век вече през средните векове съществувал обичаят влюбените да създават “валентинови двойки”, които си подарявали подаръци. При крал Ричард II през 1383 г. бил организиран празник на Валентин, за който поетът Джефри Чосър написал стихотворението “Птичият парламент”. В него се описва как на този ден птиците се събират около богинята Природа на птича сватба, за да си изберат партньори. Преселниците в Америка отнесли там този обичай, който в най-пошъл вид се върнал в Европа с американските войници в края на Втората световна война. През 1950 г. в Нюрнберг бил организиран първият “Валентинов бал”. Голяма роля в разпространението на празника изиграла рекламата на цветарската и сладкарската промишленост - се казва във “Википедия”.
Тази традиция в САЩ популяризирал през ХХ век холивудският актьор Рудолф Валентино (1895- 1926). Той минавал за холивудски “бог на любовта” и правел бисексуални оргии под названието “Ден на Валентин” - ето откъде израства днешният “празник на влюбените” в съвременна опаковка.
Във всеки случай днешното празнуване на “Деня на св. Валентин” в РФ се тиражира съвсем отскоро както в руслото на общата нравствена деградация на западния свят, към която бърза да се присъедини днешният ни “елит”, така и за комерсиални цели: човешките страсти и емоции винаги са были, и още повече сега - обект на търговска експлоатация.
А сегашните СМИ у нас, опивайки се от “празника на всички влюбени”, използват това като повод за отслабване забраната върху порнографията, го внедряват и в новините, и в културните, и даже в политическите програми. На този ден трябвало да се изпращат поздравления - “валентинки”, да се правят сексуални шеги и др. Като никого не интересува истинската история на св. Валентин.
4. Сред светците на Руската Православна Църква има трима с името Валентин от времето на Римската империя: мъченик Валентин Доростолски, пострадал за вярата в Христа през 228 г. (паметта му се празнува на 24 април ст. ст.), свещеномъченик Валентин, епископ Интерамнски (Тернийски), убит за изповядването на християнството през 273 г. (памет - 30 юли) и свещеномъченик презвитер Валентин Римски, помъчен в 269 г. (памет - 6 юли). Трябва да се смята, че сведенията за православните светци, основани на византийски източници (общи с западните християни до тяхното разцепление), са по-точни в сравнение със съвременните западни съмнения в съществуването на собствените им светци.
Да видим какво се казва за двама от светите Валентиновци, които по място и време на кончината им могат да имат някакво отношение към легендата за “покровителя на влюбените”.
«Свети Валентин бил епископ на град Интерамна в Умбрия (Италия) при император Аврелиан (270 - 275 г.). Той бил удостоен от Бога с дарбата на лекува болести, призовавайки името на Господ Иисус Христос. Веднъж той изцелил един юноша от тежък недъг. Вестта за чудото се разпространила в Рим и мнозина започнали да се обръщат в християнската вяра, включително и сина на градоначалника. Градоначалникът, езичник-фанатик, излял целия си гняв върху свети Валентин. Започнали да го принуждават да се отрече от вярата и да се поклони на идоли. Когато светецът мъжествено отказал, го хвърлили в затвора и скоро го обезглавили». Това станало през 273 г. Но не се споменава изобщо да е имал каквото и да е отношение към влюбените.
Свещеномъченик Валентин Римски, презвитер, бил задържан за изповядването на Христос и доведен при император Клавдий (268 - 270), който го попитал: «Какво мислиш за боговете Зевс и Меркурий?» Свети Валентин отговорил: «Те са били жалки и нечестиви хора, които са прекарали живота си нечестиво, в пороци и удоволствия». На мъчителите си той разказал за Христос, за покаянието и спасението. Виждайки, че свети Валентин е мъдър човек, император Клавдий решил да го даде на образования сановник Астерий, за да победи той мъченика в словесни дискусии. Астерий чул как свети Валентин нарича в молитвите си Иисус Христос Светлина на Истината и казал: «Ако Христос просвещава всеки човек, сега ще проверя дали е истина това, което казваш. Имам дъщеря, ослепяла като бебе, и ако ти с името на Христа й върнеш зрението, ще повярвам». Светецът се съгласил. Астерий довел сляпото момиченце. По молитвата на светеца то прогледнало и Астерий с всички 46 души от домочадието си повярвали в Христос и приели Тайнството Кръщение. Научавайки това, император Клавдий заповядал да бият безпощадно свети Валентин с тояги, след което отсекли главата на мъченика. Пострадал и Астерий заедно с цялото си семейство. Но в житието на този светец мъченик също няма нито тайни венчавки, нито сводничество, нито любовни писма.
В Русия вместо “деня на свети Валентин” от много векове има ден на живелите през XIII век благоверни свети кн. Петър и княгиня Феврония Муромски (25 юни ст. ст./ 8 юли н. ст.), покровители на съпружеското щастие. Християнството ни учи на целомъдрие, чистота, нравственост, жертвена любов към хората. Жертвена, а не похотлива. «…И ще станат двамата една плът, така че вече не са двама, а една плът» казва Господ за тайнството на брака, за съпружеските отношения (Мт. 19:5-6). Именно за кощунствено поругание на християнското тайнство брак и за пропагандиране да се нарушава 7-та заповед: «Не прелюбодействай» бива налаган днешният “Ден на свети Валентин”.
В практиката той се внедрява и за разрушаването на институцията на семейството, и за задълбочаването на демографската ни катастрофа, и за отслабването на държавата.
Но днешната власт способства за това, тъй като й е необходим нравствено разложен народ, неотзивчив към престъпленията й и неспособен да й се съпротивлява. За неправедната власт е по-просто да управлява такъв народ.
(със значителни съкращения)