ПОЖЕЛАНИЕ

Асен Златаров

Поддържал съм всякога, че културата е международна по съдържание, но национална по форма. Затова нацията не е фикция и не може бъде пренебрегвана нито от философа, нито от реалиста политик. И затова истински атетентат срещу човечеството е оня курс, който замисля или провежда денационализиране. От тоя курс най-много страда нашият стар, но съвсем непомъдрял Балкански полуостров и тука е първопричината, щото често шумно възвестяваната „балканска култура” да звучи за нас българите жестоко и обидно.
Ще имаме наистина една балканска култура, достойна да вземе като ценен принос в общочовешката култура само когато се осъзнае и въведе в практика, когато стане дело, щото всеки народ със своя език, със своя специфичен тембър и тонус на долавяне и предаване света и събитията да може свободно и гордо да изявява себе си и тласка живота към благополучие.
И моето пожелание за новата 1936 г. е: да не забравяме, че има наши братя и сестри, които не смеят да се наричат такива. Нека работим да се даде друг ход на тая печална действителност, защото само тогава възвестяваната слога между балканските народи ще бъде онова начало, което ще им позволи пълния разраст на силите за делото на възход и култура, в дружно обединени сили и дарби.


в. „Обзор”, год. І, бр. 44, София, 11. 01. 1936