КОНЕВРЪЗА НА ГРАДА

Димитър Ценов

Денят от коневръза си отвързан
над улиците издимява пара,
плющят камшиците на стъпки бързи
като хергеле от звезда подкарано.

И във дланта на този град нагърчена
улавям мигове като щурчета,
далеч от сенокосите, от жал измъчени.
Храна за някого? Навярно на врабчетата.

Щурец не съм ли сбъркал пътя, сепнат
взел релсите за треви полегнали.
И гласове по жиците полепват
като по нерви над града обтегнати.

Камбанарията ще ми прости като на грешник
и няма да забрави мойта крачка.
Но този град едва ли… Щом съм лешник
в неуморима лешникотрошачка.