ЯВОРОВ

Илия Бешков

Това е може би най-трагичният български клетник. Ти му виж само лицето! То - лизнато от някакъв извънземен пушек - ни внушава тъкмо това, което се сили да скрие от нас. Защо? Защото съзнателният опит да скрием нещо, не е по силите на чистите духом. Трябва човек да е много корумпиран, за да изиграе тоя номер донейде, но нали знаеш приказката за стомната? Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, пък на третия път…
Господи! Кой голям син на тоя нещастен и объркан народ не е изстенал от неговото тъмно ухапване право в сърцето? Кой негов месия не е проклел своята любов народна - пак поради безсилие да се отвърне от своята трагична любов към своите? Не, не! Това уж е толкова понятно, пък като помисля откъде тръгва и накъде върви, ще се побъркам!…

3 септември 1949 г.