Абул-Касим Махмуд ибн Умар аз-Замахшари (19.03.1074, село Замахшар в Хорезъм - 1143, Хорезъм) e среднoазиатски поет, писател, философ, eкзегет, историк, географ, литературовед, лингвист, педагог, ханафитки правовед. Ражда се в бедно тюркско семейство. Като дете пада от кон, единият му крак е ампутиран, придвижвал се с дървен крак. Баща му го научил да чете и пише. Показал големи способности още като дете. По-късно учил в Ургенч и Бухара, много пътешествал, живял в Мека и в Багдад. От произведенията му били съставени три сборника с изречения. Автор на книгата „Ал-Кашшаф” („Разкриващ истините за откровенията”, около 1134) - коментари на Корана, известната книга за арабската граматика „Ал Муфасал” (1119 -1121; публ. 1859); на повече от 50 труда по религия, логика, граматика, литература, литературознание, педагогика, история, география, поетични творби. Още приживе бил наричан „Учител на целия свят”, „Учител на всички араби и други народи”, „Слава на Хорезъм”. Възпитал много ученици - известни учени по онова време.

Публикации:

Проза:

СЕНТЕНЦИИ/ брой 48 февруари 2013