Родика Драгич

превод: Михаела Дешлиу

Като ленива змия
влакът потегля леко,
дори страшно леко,
върху изгорелите релси
и се усмихва свенливо
пред блестящото слънце
на първите октомврийски дни.
Разголени дървета,
закъснели цветя,
разпилени къщи,
дискретно обагрени,
остават зад нас.
Мечтаем с отворени очи
за завръщането вкъщи.