БЕЗВЪЗВРАТНО И НЕПОПРАВИМО…

Надежда Кондакова

превод: Спаска Гацева

***
Безвъзвратно и непоправимо
някъде остана твоят глас,
само глас и само сянка димна
и следата пясъчна от нас.

Господи, не ми остава много,
изтръгни от паметта не зла -
само оня полудетски спомен
над сърцето с острата стрела.

—————————–

***
На Казанската гара съм,
неказанската сиротиня.
Тук в устата като на сън
ме целуваха в нощ несиня.

Висината люля ме, зов
за съдба - уж безгрижна само.
Тук заклеха ми се в любов
вечна, вечна си и остана.

И за двама ни. Тоя влак
все летеше край нас, летеше.
И животът ни - димен мрак -
в плащеница бяла отнесе.


***
Невозвратно и непоправимо.
Голос твой остался вдалеке,
только голос, только тень от дыма,
только отпечатки на песке.

… Господи, верни мне хоть на склоне,
выдерни из памяти незлой -
наши полудетские ладони
над сердечком с острою стрелой.

—————————–

***
Не казанская сирота,
на Казанском стою вокзале.
…Здесь не в губы меня - в уста
тёмной ноченькой целовали.

Ах, как долго качалась высь
и казалась судьба - беспечной.
Здесь мне в вечной любви клялись,
и она оказалась - вечной.

На несчастие нам двоим
этот поезд всё мчится, мчится.
И завёрнута в едкий дым
жизни белая плащаница.