Мария Мико

превод от руски: Спаска Гацева

Помниш ли на пътя как стояхме?…
В погледа ни пясък, ветрове.
Като боговете с теб вървяхме,
истината търсехме. Къде?

Помниш ли край нас небето? Лесно
можех да го пипна - не мечта?
Твоят поглед в нищото отнесен
виждаше пустинна пустота…

Помниш ли, в мъждивото далече
пърхаше рояк - прашец изтлял?
Лятото ни изгоряло вече
злият пясък беше разпилял.

Помниш ли, със изранени стъпки
как вървяхме в тоя мъчен път?
Правдата да търсим полумъртви.
Нямаше я - все била отвъд.

Помниш ли? А склонът бе безкраен…
Отвървя се пътят в тъмен час.
Време стана всички да узнаем
истината че е вътре в нас.