Михаела Дешлиу

САМО ДУМИТЕ

Прониквам в хората,
също така и в живота
чрез тънките артерии
на растенията.

Само думите
след мен ще останат -
ухаещи цветя,
които знаят обаче
да умират красиво.

Аметистов прах
пада вечер над света.
На теб, Боже, благодаря,
че съществувам досега.

ЗРЕЛОСТ

Не, времето не умъртвява. То поставя
на колене безкрая. И делата щом открие,
те като ствол през глина се изправят,
към чиито сокове летят орли - да се напият.

Като слънца в тържествен кръг се спускат
през ириса пределите, трептящи над света -
миг само - сякаш елмаз отронва люспа
от раната на стъклената белота.

ВЪПРОСИ

Какво нещата искат да ни кажат?
                                             Ясни
излизат през дълбока долина и стигат
до тъмната стена на този свят.
И се завръщат пак през долината,
и ни донасят смътно, слабо ехо
от думите, изречени от нас.
От стари стомни, от паници стари,
край шарената люлка наредени,
отпиват пеленачетата звуци
                                       и се учат
и те въпроси свои да задават…