ПЪТИЩА

Иван Драч

превод: Найден Вълчев

ПЪТИЩА

Ах, пътища, шосета, магистрали,
продънени от гуми и подметки,
по вас се скитат боси дъждовете,
а черноземът, върху който сте налягали,
за себе си и не помисля:
спи под черния плащ на асфалта,
диша под белия прах на лятото,
гледа как вие от сила пращите,
как за вас се не вижда
ни начало, ни край!
До основите ви да се добера - не мога.
До дъното на тъгата.
До дъното на радостта.
А мен те ме привличат…

И все пак - тя, надеждата моя бодлива,
пренебрегнала лилиите и розите,
като магарешки трън стърчи в канавката,
дето аз съм приседнал за кратка почивка.
Вие, пътища безкрайни,
до нозете ми се докосвате
и макар да не цвилите “Хайде!”,
си го знаете:
аз след миг ще се метна
пак връз вашето лудо седло.


***

Кога на воля пуснеш си душата,
подобно младо конче на простор,
кога от страх не дърпаш й юздата -
и тя не ще зажали за стобор.

И нека светло й е, и ти дай й
небе за полет, шир и бяг пеша,
съдба й дай, и здрача на безкрая,
че тя не друго е, а е душа.