ИЗ „KOЙ КАКВОТО ЩЕ ДА КАЗВА” (1989)
РАНОБУДНО ПЕТЛЕНЦЕ
Кукурига
петленце,
че събуди
детенце.
То очички
потрива,
сладичко се
засмива.
- Ах, ти петльо,
петленце,
събуди ми
детенце!
МНОГО ЩЕ ЯМ
Много, много
аз ще ям,
да порасна
по-голям.
И така ще стана
здрав и як,
най-безстрашен
най-юнак.
КОЗИЧКА
Чуй, козичке,
чуй ме ти:
тъй брадата
не клати!
По полени
ти паси,
млечице ни
донеси!
КОТОР
Котор, котор, котарак,
ти си ми голям юнак.
Гониш всички,
колко щеш,
мишки, плъхове и птички -
скочиш, хванеш и ядеш.
Но на прага
тропнах с крак,
ти подскочи и избяга
горе на тавана чак!
Котор, котор, котарак,
аз съм по-голям юнак!
МОЕТО АГНЕ
Аз си имам агне черно,
весело, игриво,
то ми е другарче верно,
нека ми е живо.
Всяка вечер си го галя,
давам му тревица
и ще стане - не го хваля -
хубава овчица.
МИШОНЧЕ
Миш-миш-мишонче,
със сиво балтонче,
със дълги ушички
като лъжички,
със живи очички
като нас всички,
с дълго мустаче
като на раче,
с остри зъбички
като теслички,
с яки ноктички
като иглички,
с дълга опашка
като на ряпа -
скрий се в долапа!
Бягай, мишонче,
със сиво балтонче,
че доста стана,
гледа котана:
тази хитруша
нещо подушва.
Тя щом те види,
лошо ще патиш!
Скрий се, че иде!
РИБКА
Малка рибка
дебнешката
плува, рипка
из реката.
Перки пери
под водата,
сякаш мери
дълбината.
ОХЛЮВЧЕ
Охлювче, излез,
слънце грее
днес.
Покажи рогца,
похапни
листца.
Охлювче, паси,
къщичката
си носи.
Щом се умориш,
в нея ще
заспиш.
КОНЧЕ, БЯГАЙ
Конче мило,
ти се стягай,
с всичка сила
бягай, бягай!
Аз юздите
като стискам,
ще летиш ти,
гдето искам.
ЗЪБЧЕ
Моля, всеки да ме слуша:
бабо, мед ми донеси,
мамо, дай ми сладка круша,
а ти, како, млин меси!
Аз си имам зъбче ново,
бяло, яко, то боде,
нека всичко е готово -
ще го уча да яде!
НОВА РИЗА
Я ме малко погледнете -
аз съм с нова риза
и корделка на яката
мама ми наниза.
Чистичка ще си я пазя,
да не се оваля,
а сега при вас наминах
да ви се похваля.
НОВИ ЧОРАПИ
С новичка чорапи бях
и по тях играх, играх.
Ала вижте ги - горките -
де им пръстите, петите?
Мойта майка може би
няма да се наскърби,
по чорапи, ако знае,
колко леко се играе?
НОВИ ОБУЩА
Палави крачета,
да сте ми готови:
вие сте ми боси,
ала татко носи
обущенца нови.
Палави крачета,
чисти и умити,
как добре сте ви стана
новата премяна:
да ви са честити!
ПАЗЯ СЕ
Кал да видя, мразя
и да се не хваля -
всяка дреха пазя
да се не окаля.
Но защо на всички
чисти са краката,
а на мен еднички
кал и на главата?
ИГРА
Тука долу
ще се свия,
че от баба
да се скрия.
Ще я сплаша
и разсмея,
че да взема
дар от нея:
круша, орех,
я парица
за кравайче
и халвица.
БЕЗ КОНЧЕ
Много ми е мъчно,
много ме е яд:
кой е взел бастона -
коня ми крилат?
Тичах, тичах в двора,
капнах от умора.
Где си, конче мое?
вярвай, ако щеш:
аз разбрах какво е
да се тича пеш.
ЯБЪЛКА
Ябълката се облече
с младички листенца.
Скоро се окичи вече
с дъхави цветенца.
Хубави са - не отричам, -
розови и бели.
Но от тях аз по-обичам
ябълките зрели.
САМ ОСТАНАХ У ДОМА
Никой в къщи не остана,
покачих се на тавана
и оттам се търколих,
и крачето си раних.
Но не се ударих зле
и ме скоро отболе.
Да се върне мама чаках
и тогава се разплаках:
- Как се страшно търколих,
как крачето си раних!…
СРЪДНЯ
Разлютих се аз,
тропах, плаках с глас.
Ала ми се струва,
никой не ме чува,
нито ще да знае
сръднята каква е.
Викнах и запях,
звънко се засмях.
Татко ме похвали,,
мама ме погали,
кани ме и пита:
„Щеш ли сладка пита?”
НА КУКЛАТА
Кукличке красива,
не бъди плачлива.
Стига плака
и се вайка:
имаш кака,
имаш майка.
Мама готви, мие,
кака рокли шие.
Стига плака
и се вайка:
аз съм кака,
аз съм майка.
Кукличке красива,
не бъди плачлива!
ДОМАКИНЯ
Аз ошетах вече:
къщата измих,
хлябът се опече,
гозби наредих.
Бебчо се нахрани
и си го приспах,
дрешките непрани
чистичко опрах.
Мога да отида
и на гости аз…
Чакайте ме - ида
на разходка с вас!
КОЛКО СТАВАТ
Имах си една паричка.
Татко като оздраве,
даде ми и той едничка -
станаха ми значи две.
Бях у бабини със мама
и ми дядо подари -
новичка пара голяма -
двечки и една са три.
Бавих бебето на стринка -
даде ми и тя пара;
а ми подари еднинка
днес и нейната сестра.
Ето всичките парички.
Гледам ги и тъй стоя.
Колко ли ще станат всички?
Аз до три знам да броя.
ЗНАЯ ДА ПИША
Този въглен кой до нас
хвърли до вратата,
с него ще напиша аз
нещо на стената.
Всички знаят да четат,
аз пък знам да пиша,
но ако ме нагълчат,
мога и да бриша.
ПЪРВО ПИСМО
Седнах тука, че на батя
аз ще пиша писъмце,
много здраве ще му пратя
от душа и от сърце.
Ще го моля да ми прати
чанта, моливи, албум,
книжки нови, непознати,
и бонбони, и локум.
Ще му пиша най-накрая
да ми прати и портрет…
Само че - едно не зная:
как да почна най-напред?
ДРУГАРЧЕТА
Цял ден те се не запират,
гонят котката по двора,
плачат, ту от смях примират,
скачат без умора.
Двете гърбом се обръщат,
на сърдите се преструват,
но завчас се пак прегръщат,
сладко се целуват.
БОСА МОМА
Кукли шия, с тях играя,
кърша се като мома,
а чорапа си не зная
да обуя аз сама.
Уж го дърпам по средата
и оправям го с ръка,
ала всякога петата
иде горе на крака.
изморена, в пот обляна,
що да правя сам-сама?
Ще ме кръстят - ох, горкана -
босоногата мома.
СЛЯПА БАБА
Хайде дружно да запеем,
дайте си ръце,
нека всички залюлеем
кръшното хорце.
И когато тази баба
с вързани очи
наближи, ще спрем и трябва
всеки да мълчи.
Нека баба да гадае -
кой ли се бои?
Само трябва да познае
пред кого стои.
ХВЪРЧИЛО
Аз хвърчило си направих,
на другари се похвалих:
- Ще се дигне
от земята
и ще стигне
небесата.
Аз се хваля,
то се мята
и се валя
на земята.
А другарите се сбраха
и на мене се присмяха.
МАЙСТОР ФОТОГРАФ
Аз го казвам
и съм прав,
че съм майстор
фотограф.
Да направя
аз портрет,
ще се славя
в цели свет.
Но не става
той сега,
аз го правя
на снега.
КОЛАР
Аз съм майстор, то се знае,
днес направих колела,
утре всеки ще се смае,
щом направя и кола.
Но кого човек да впрегне?
Кучето ли? - То ще лае.
Котката ли? - Ще побегне.
Котето ли? - То не знае.
Не, не бива - тъй не става.
Да не ставаме за срам,
най-добре комай остава
аз да си я возя сам.
СВИРАЧ-ИГРАЧ
Я, свирачи,
засвирете
и играчи
намерете.
Цигу-мигу,
и-ху, хопа,
цигу-мигу -
тъй се тропа.
Чуйте мене,
хей, свирачи!
Вижте мене,
бре, играчи!
Цигу-мигу,
и-ху, хопа,
цигу-мигу -
тъй се тропа.
Цял ден мира
аз не зная,
хем си свиря,
хем играя.
Цигу-мигу,
и-ху, хопа,
цигу-мигу -
тъй се тропа.
Аз полечка
вече зная
като мечка
да играя.
Цигу-мигу,
мечка хлопа,
цигу-мигу -
пее, тропа.
- Ма-а-а!
ГОСТИ КАНИ
Щъркът ходи
по поляни,
с човка трака,
гости кани.
- Чуйте, жаби,
обещавам:
женя се, ще
ви гощавам.
Хитри жаби
се подсмиват,
в гъста тиня
се зариват.
Никой няма
в мочурлака.
Щъркът жално
с глас проплака:
- Трака! Трака!
ЛЯСТОВИЧКА
Аз съм птичка лекокрила,
с дреха гладка,
със забрадка,
с опашка като вила.
Кррр!
Аз съм майстор: кой направя
от калчица
и тревица
къща като мойта здрава?
Кррр!
Утром литна в небесата
с песен чудна,
ранобудна,
първа поздравя зората.
Кррр!
А наесен спирам песен.
Със сестрици
прелетници
отлетявам в юг чудесен.
Кррр!
ВРАБЧЕ
Аз съм врабчо-юначага
от полята, от клонака,
все безгрижен, все бъбрив
и свадлив.
Джив!
Цял ден аз ловя мушици,
диря житце, ям трошици,
най-доволен, най-игрив
и скоклив.
Джив!
Но макар и да играя,
врагове аз имам, зная,
че ме дебнат с поглед див
и крадлив.
Джив!
Зиме мъка е голяма:
в мрази сняг храница няма.
Ех, тогаз е врабчо сив,
мълчалив.
Джив!
ПЕПЕРУДКА
С тънки шарени крилца,
дълги-дълги пипалца
пеперудка прелетя
по градинските цветя.
Аз чевръсто
приближих
и я с пръсти
улових.
Леко пърпа
тя с крилца,
плахо дърпа
пипалца.
Жал ми стана и тогаз
пуснах я - на добър час!
Над градинските цветя
тя високо полетя.
ЗАЙЧЕ
Аз съм зайчето игриво
сред полето.
Но защо ми е плашливо
тъй сърцето?
Клонче, листче ли пошавне,
аз се спирам.
Куче чуя ли да лавне,
ох, примирам
и додето то ме зърне,
хълм превалям,
и надолу като гърне
се търкалям…
КАТЕРИЧКА
Кой ли с мене ще се мери,
кой ли ще ме надкатери?
По земята нашироко,
из клонете най-високо -
скок-подскок!
Аз храната си отбирам,
но и зимнина събирам.
Желъд, орех ей така -
хващам с предните крачка -
хрус-хрус!
Къщичката ми е бедна,
ала чиста и уредна. -
Тъй си зная, тъй живея,
на клонете се люлея -
друс-друс!
МЕЦАНА
Мецано, бабо Мецано,
с рошаво руно непрано,
така ли беше в балкана,
както си тука, горкана?
Пред тебе крачи мечкаря
и ти се сърди и кара:
както му свири гъдулка,
да тропаш тъй като булка.
Мецано, бабо Мецано,
с рошаво руно непрано,
като те гледам, горкана
мисля си: да си в балкана
че да ти падне мечкаря,
който се сърди и кара,
да го посрещнеш в гората,
цял ще лапнеш с торбата.
ПРОЛЕТ
Слънце пари, буйни бари
пенести шуртят.
Гости-птици - лястовици,
щъркове летят.
над морава се подава
сред стопений сняг
първеничето кокиче,
жълтий кукуряк.
малки пчели забръмчели
дирят дъхав цвет,
а мушици из тревици
плъзнали навред.
Вятър лъха, сладост дъха
в лес и планина.
И овчарят пак подкара
стадо в равнина.
Идва чудно време, трудно…
След почивка,студ
почват хора без умора
пролетния труд.
НАШАТА ДРУЖИНА
Слънце, глъч и песни -
пролетта настана,
кукувица кука,
вика ни в балкана.
Нашата дружина
рано бе готова,
ала от водача
иска игра нова.
На дърво зелено
люлка той направи.
Всички се люляхме
да сме жив, здрави.
ПОТОЧЕ
Мъничко поточе
леко и игриво
низ гора клокочи
шумно и пенливо.
Тук се спусне живо
от скалите стръмни,
там се скрий игриво
в доловете тъмни.
Низ поля, долини
лудо отмалява,
през където мине,
всичко освежава.
А ветрецът пресен
нему той приглася,
тихата му песен
надалеч отнася.
ЛЮЛКА
Посред горица зелена,
покрай речица студена,
през китна пролет избързах,
гергьовска люлка завързах.
Ах, че е драго в гората
посред тревите-цветята,
над мене птиченца пеят,
под мен се ручеи леят.
Излеком ветрец повява,
коса ми буйно развява
и песен кръшна разнася,
дъбрава цяла оглася.
Че горский въздух, тревица,
студена бистра водица
и буйни, китни дъбрави
наслада носят и здраве.
НОЩ
Греят в небесата
месец и звездици,
сънени цветята
сведоха главици.
там щурец засвири,
бухал там забуха,
прилеп плячка дири
в тъмнината глуха.
Тихо над полята
вятърът повява.
Вредом по земята
мирна нощ настава.
ЕСЕН
Хладно стана, по балкана
паднаха мъгли,
млъкват птици и мушици,
често дъжд вали.
Виж, цветята и тревата
слана ослани,
а дъбрава запустява,
идват къси дни.
В поернели, погрознели
хълм и равнина
бързат хора без умора,
сеят зимнина.
Сбогом, птички и тревички,
сбогом, гъст шумак!
О, на пролет ние всички
ще се видим пак!
КЪМ ЗИМАТА
Хладно става,
дъжд вали,
притъмнява
от мъгли.
Спят тревички
и цветя,
спират птички
песента.
Иде зима,
мраз и сняг,
но игри ще
има пак.
ЕХ, ДА МОГА ДА ИМ ДАМ!
Като гледам вън снега
как виелица навява,
за животните сега
босички ми дожалява.
И си мисля в тоя час
как да им помогна а,
ще им дам - те нека чуят -
нещичко да си обуят.
На врабченцето чепички
да подскача леко-леко,
а на зайчето терлички,
за да бяга по-далеко.
Шарко двора не напуща
и навред юнак е първи,
нека е обут с навуща
и цървулки с черни върви.
Често гъската и зиме
пък се гмурка по реката
и добре е да си има
тя галошки на краката.
Котката ще ми се мръщи,
ала нека извинява:
тя си е на топло в къщи,
та и босичка минава.
Оле-е-е! Щях да го забравя:
на магарча дългоушки,
песнопоец заслужава
до коленете ботушки,
но да бъдат от звънчета,
че затропа ли с крачета,
да извие глас чудеен,
да запей магарчо песен
и пристъпва гордо, леко,
да се чуе надалеко.
ПЕСЕН ЗА МИРА
Бяло гълъбче, лети
из небесна шир
и навред разнасяй ти
песента за мир!
Който мисли за война,
той е звяр проклет,
че войната е злина,
мразят я навред.
Мир и дружба са за нас
слънчеви зари.
Да се носи весел глас
в песни и игри.
Бяло гълъбче, лети
из небесна шир
и навред разнасяй ти
песента за мир!
НА УЧИЛИЩЕ
На училището бях,
чудеса там аз видях:
по двора -
градини, градини,
в коридора -
картини, картини.
Има там и закачалка
шапката си да закача,
но нали съм още малка
и на пръсти се надигнах,
ала пак не я достигнах.
Мама каза, щом самичка
закачалката достигна,
аз ще стана ученичка!
И-их, кога ще бъде!
