КЪМ СТИХОВЕТЕ
превод от руски език: Елена Коматова
КЪМ СТИХОВЕТЕ
Вий водехте ме без пътека
като в мрак - падаща звезда.
Вий бяхте и лъжа и горест,
утеха никога в света.
—————————–
***
Ръждее златото; стоманата е тленна;
рони се мраморът, светът за смърт готов е.
Най-устойчива е тъгата земна;
най-дълговечно - царственото слово.
—————————–
***
А беше - нищо не му трябва на сърцето,
когато пиех пламналия зной
и на „Онегин” - дивни стиховете
над мен висяха в облачния рой.