СЪЩЕСТВУВАНИЯ

Влада Урошевич

превод от македонски: Роман Кисьов

СЪЩЕСТВУВАНИЯ

Аз съществувам в люспата на един кристал
който десет милиона години мечтае да стане птица
Аз съществувам в дълбините на един океан
който забранява на своите риби да излизат на
                                                               повърхността
за да не издадат тайната която той пази вече век
Аз съществувам в уханието на един цвят
който на онези които го миришат
им разказва за един живот който са живели преди
                                                                          да се родят
Но този който пише това всъщност не съм аз:
има много други хора
в тези думи които записва моята ръка


ТЪМНИ АВАНТЮРИ

Не си спомням защо съм дошъл във града.
Това е тайна мисия, но някой ме е предал.
На гарата съм си забравил чадъра.
Не мога да се върна защото ме следят.

Загубил съм връзката, но задачата е важна.
Търся в указателя на телефонната кабина.
Според несигурния договор идвам на пустия плаж.
Една жена плува към мене откъм черната подводница.

Тя е гола, скривам я под моята мантия.
Бягаме по улиците които са хлъзгави и коси.
Следят ни полицаи преоблечени като музиканти.
Трябва им голямата ваза, която ние носим.

Във вазата има бомби и тайни материали.
Целуваме се в една стая: нейните устни са солени.
Стрелят по нас от хеликоптер, докато тя ме гали.
Разбираме, че сега сме напълно обкръжени.

Но изхода на гарата е веднага от стаята.
Минава се през коридор, без да се излезе навън.
Затваряме вратата зад нас, отиваме в гардеробната
и аз спокойно казвам: „Моля Ви, моят чадър”.


ЛУНА, ЖЕНА И ЗМИЯ

Тази вечер Луната е пълна
и не мога да спя.
Навън във нощта има една тъмна вода
над която клечи жена
и нейните ръце
крият нещо
от мен.

Аз желая тази жена
и не мога да спя.
Но около нея пълзят
животни със светещи зъби
и не ми дават
да пия
от тази вода.

Тази вода ме привлича
и не мога да спя.
Под луната ясно се вижда
че на нейното дъно
лежи една глава
сред паднали листа
които гният.

Тази глава ми е страшно позната
и не мога да спя.
Струва ми се че
нейното лице е мое:
върху очите ми лежи
свита сребърна
змия.


ЮЖНА ЗВЕЗДА

Къде е този край това име което търся
тази картина от детството тази стена
                                             нашарена цялата
тази следа тази сянка тази звезда
този град който никъде го няма
тази земя Алдебаран

Къде е този сън преди сънуване потърсен
този път този знак със своя смисъл скаран
това море това лято това небе
тази билка която се крие сред пепел
тази песен Алдебаран

Къде е този глас който много късно е разбран
този огън този старец не разочарован до самия край
този белег родилен който е на нас
този цвят тази любов тази картина
тази жена Алдебаран

Къде е този пътник който навсякъде е чужд
този корен тази вълна която започва пак от вълна
тази река този пътепоказател тази гора
тази птица тази стара
трижди истинна трижди измамна Алдебаран


ПРЕСЪЗДАВАНЕ НА СВЕТА

Всичко започна с това, че върху градските покриви,
                                                                             по антените
при залез израснаха сухи плодове, а когато падна мракът
пристигнаха вече и вестите за изпратените
задължени да видят явленията които преобръщаха наопаки

биологичния закон. За да проверят тревожните гласове
учените и любопитните потеглиха на път, носейки мрежи
за пеперуди, капани за мишки, епруветки - като часовник
от старо време проработи механизмът на пейзажа.
                                                                      Видяха: лежи

морето като какавида пълна с ларви и мекотелите излизат
от него, както във времето на Началото, качвайки се
                                                                             към хотелите
без да спират. Надяваха се случилото се да е само лош сън.

Но и след това се раждаха същества които ги няма
                                                                            в никакви книги.
А когато почувстваха по телата си техните пипала и лиги
вместо в сетивата, те се усъмниха в наученото до тогава.


ОХРИД

Пейзажът се движи от жълто до изненада,
от сън до меко сивия цвят на камъка
потъмнял от слънцето. Не бива
само да стоите така
докато вятърът преобразува уханието на сухата билка
в песента на щурците. Девойките слизат
от рида, носейки на главите си големия
син съд на небето,
и това толкова напомня на някои стари приказки,
но не бива само така да стоите тук,
където пред езерото са клекнали прегърбените къщи,
разправяйки се с времето. Тополите са издължени,
като забравените светци със жълти кръгове
от жито и от сухи плодове, но не бива
само така да стоите тук,
докато слънцето отново се влюбва в кората на бадема;
иначе ще се вкамените и ще останете вечно
в този пейзаж от жълто и от изненада,
като любопитните красавици,
които отворили забранените стари ковчези.


ВИЗАНТИЯ

Земята все още е жълта с малко червено,
но в долините, където реката сглобява камънака
в една краткотрайна мозайка, която напомня
на полета на зелената птица в бялото юнско небе,
не се говори вече на езика, с който тя
врязваше смъртта в седефа. Само ридовете
с причудливи форми носят имена, които означават
желязо и кръв, а рибите в езерата
имат червени белези, каквито оставя ръждата
на големите медни монети. Кулите
са със цвета на ланския бадем
и се навеждат поради световъртеж. Земята
все още е жълта, но това не означава нищо
в разположението на пътищата. Може само да се стигне
до входа на краткотрайната лятна държава,
но не и по-нататък, понеже нищо не е същото,
освен змиите носещи шарките, които и тя носеше.


НЕПОЗНАТАТА

Тя слиза бавно по големите каменни стъпала.
Тя има тяло посипано с цветен полен.
Тя носи кутия със заспали пеперуди на дланта.
Тя знае наизуст разположението на звездите.

Тя се движи според мириса на морето.
Тя чувствува пътищата на къртиците под земята.
Тя усеща формите на утрешните облаци.
Тя вижда мрака в сърцето на лампата.

Тя минава между кратерите на Луната.
Тя минава между позлатените кулиси на опери.
Тя минава между големите пълнени птици които
                                                          вече не съществуват.
Тя минава между мъртвите гмуркачи в скафандри.

Тя минава между деца които играят на жмичка.
Обръщат се към нея, тя отговаря.
Но тя говори на един мъртъв език
който разбират само статуи.


СЪНИЩА

Планината сънува че става вдовица
на царя продал царството си за една любовна нощ
Езерото сънува
че придружава своите сестри, реките,
и че заминава с тях
на околосветско пътешествие
Съзвездието сънува
че променя латинското си име
с думи от детска песничка
или с нещо друго което е също тъй весело
Но това са скромни сънища в сравнение със съня на поета
който сънувайки си мисли
че е открил думата
чрез която едновременно се сбъдват желанията
на планината, езерото и съзвездието