Михайло Стелмах

превод: Пенчо Симов

(По мотиви от българска народна приказка)

Лисан - крадец познат нашир и длъж,
във курника е влизал неведнъж.
И тая нощ промъкна се отново,
по стълбичката се качи… Готово:
кокошка пъхна в своята торба.
А тя, разбрала злата си съдба,
завика: „Помощ! Помощ! Кудкудяк!”

На двора, в гъстия среднощен мрак,
сновеше Шаро - той без страх веднага
към курника се спусна да помага
и да накаже госта нежелан.

От стълбичката скокна на Лисан,
но тя върху гърба му се стовари
и зле притисна костите му стари,
така че той измъкна се едвам,
а Шаро с два-три скока стигна там
и впи в опашката му зъби здрави.

Лисан торбата с плячката остави
и с всички сили впусна се във бяг,
обаче Шаро стиска своя враг:
- Ще те науча аз, крадецо! Нека
яка от теб да стане за човека!
Лисан се дръпна, писък проехтя:
избяга той, но в чуждата уста
опашката му, стисната, остана…
Крадецът стигна горската поляна.
Опашка няма, а е гладен той…
Но кой ще му помогне в злото, кой?
Лисан е мамил Вълчо, но си рече,
че пакостите са простени вече.

Ех, колко пъти той е ял и пил
за сметка на вълка?
А днес
е мил
и благ пред Вълчовия дом: усеща,
че наденички пържат се отсреща.
- Любезни Вълчо,
мой побратим стар,
смили се над добрия си другар!
Желанието ми не е голямо -
едничка наденичка дай ми само!

От къщата тогава чу се глас:
- Какъв си ми другар,
разбрах те аз!
От погледа ми се махни веднага,
че инак ще те нагостя с тояга!

След тези заплашителни слова
привдигна се Лисан едва-едва
и тръгна, питайки се със тревога:

- Подслон да диря при кого ще
мога?
Да си припомня всичките поред:
При Мечо? Скоро му откраднах мед!
Дали да се примоля на козата?
Забравих, че съм й изял децата.
Проклина ме и гъската дори -
от нейните гъсенца схрусках три…
Когато някой върши зло, така е -
за злата му съдба светът нехае.

Ала Лисан доби надежда, щом
съзря край пътя Врабчовия дом.
- Смили се, Врабчо,
чуй ме, друже мили,
да хапна дай, че вече нямам сили!
А Врабчо, всички знаят, е добряк -
молбата да отхвърли няма как.
Лисан залапа (залък не остави!)
и в къщата се вмъкна без покана.

И там не спря нахалникът голям,
а бъчва с бира пресуши без срам
и сетне заговори пак вежливо:
- Отгде си имаш, Врабчо,
хляб и пиво?
- И ечемик, и жито си засях,
от жажда и от глад не ме е страх.
От кражбите се откажи, Лисане,
орач от тебе би могъл да стане
и ще си имаш като мен хамбар.
Лисан въздъхна:
- Да, но аз съм стар.
Да почнем да работим с тебе двама -
ще бъде силата ни по-голяма!
Прие врабецът: - Още по-добре!
Настана времето да се оре
и двамата поеха към полето.

Започва работата, но догдето
врабецът се пори, Лисан лежи
и ум напряга да крои лъжи.
- Виж, Врабчо, облака! Неумолима
и зла светкавица във него има,
за всички гибел носи тя насам,
но как да я предразположа, знам -
ще бъдем пощадени само ние.
Лисан изтича бързо да се скрие
зад храстите, където в сън блажен
прекара целия работен ден.
А вечерта
хитрецът
се прибира
да хапне в къщи и да пийне бира:
- И облака, и мълнията спрях!
Не може друг да се оправи с тях,
спасих и нас, и нивицата наша! -
Лисан се хвали и надига чаша.

А Врабчо казва: - Изорах докрай,
ще трябва утре да засеем, знай,
сеитба няма как да се отлага,
ще трябва да си лягаме веднага!

В зори врабецът стана и засмян
захвана да събужда бай Лисан,
а той очи отваря със прозявка,
сънлив след изобилната гощавка
и сякаш да се мръдне му е жал.
- Лисане, ставай, стига си лежал,
при пиенето си същинска хала,
не се бави, вдигни на гръб чувала!…
Към нивата и двамата вървят,
но всичко става както онзи път:
врабецът сее, труди се, а ето
Лисан отново гледа към небето.
- Видя ли, Врабчо, облака -
след час
ще донесе нещастие за нас!
Ще го помоля да не ни убие!
Лисан изтича бързо да се скрие
зад храстите, където в сън блажен
прекара целия работен ден.
А вечерта
хитрецът
се прибира
да хапне в къщи и да пийне бира.

- Видя ли ме какъв съм смел юнак!
Със облака накрай се справих пак!
Спасих и нас, и нивицата наша! -
Лисан се хвали и надига чаша.
А после Врабчо казва: - Чик-чирик!
Ще имаме просо и ечемик!
Засях браздите ни със чисто семе.

Така измина доста много време.
Промени няма в техния живот:
врабецът все работи, лее пот,
напряга силите си без умора,
Лисан пък само се върти на двора
и току-виж, да хапне се заел,
така че стана едър и дебел.
Но щом разбра, че жътвата настава,
обърна се към Врабчо с реч такава:
- Ужасно, Врабчо, ме боли глава,
особено пък сутрин, затова
по обед чак ще дойда, но за трима
умение и сили в мен ще има.

И тъй, когато заблестя зора,
познатата картина тя огря:
Лисан в леглото сладко си почива,
а Врабчо жъне общата им нива.

Докара Врабчо пълната кола:
- Лисане, да вършеем с мен ела!
Във отговор Лисан безгрижно кима:
- Ще овършеем! Много време има!
Ядоса се врабецът, грабна прът:
- Не може да ме мамиш всеки път!
От мързела, ако не се отучиш,
наместо хляб и бира ще получиш
от мене още днеска бой такъв,
че в работата вече ще си пръв!

Лисан възкачва купена тогава
и забелязва, че ветрец повява:
- Без мене, Врабчо, си загубен ти!
След малко буря ще ни връхлети,
съвсем безсилен е светът пред нея,
да я възпра единствен аз умея!
И този път Лисан във сън блажен
прекара целия работен ден.
А вечерта
хитрецът
се прибира
да хапне в къщи и да пийне бира.

- Градушката и бурята възпрях!
Не може друг да се оправи с тях,
спасих богатата реколта наша! -
Лисан се хвали и надига чаша.
А Врабчо казва: - Овършах докрай,
хамбара ни напълних вече, знай,
че ядене не липсва в тая къща!
- Това е хубаво - Лисан отвръща, -
защото ще се женя, друже мил,
далече да замина съм решил.
Храната да делим наполовина:
понеже съм голям и ще замина,
а ти си малък и оставаш сам,
на теб една десета част ще дам,
и деветте десети аз ще взема…

- Такъв грабеж не мога да приема! -
извика Врабчо. - Махай се оттук!
Лисан отвърна: - Да не чувам звук!
Махни се ти, че инак ще те лапна!

Уплашен от опасността внезапна,
побягна Врабчо… Ами накъде?
Лисан храната му ще изяде…
Заплаква Врабчо и навежда чело…
Пътеката отвежда го към село.
Под сянката на китните върби
го среща Шаро: - Кой те наскърби,
кажи и той от мен ще си изпати!
- Обиди ме Лисан безопашати,
от моя дом изпъди ме без срам!

- Лисан ли? Тоя пакостник го знам.
Ще го накажа, ех, и то така, че
наместо тебе той накрай ще плаче,
отдавна вее аз му имам зъб!
С врабеца, настанен на своя гръб,
тогава Шаро към леса се връща
и скоро стигат Врабчовата къща.
Надникват - и какво да видят там?
Лисан се е увлякъл в пир голям,
яде и бира пие със наслада.
Веднага Шаро гневно го напада,
Лисан се втурва във отчаян бяг,
но по-чевръст е неговият враг:
от много мързел, бира и сланина
Лисан е тлъст и тромав за двамина,
та Шаро го настига: - И така,
от теб ще стане хубава яка!
Дебелият Лисан е без защита,
догдето Шаро пъргаво връхлита
и битката им кратко продължи.
Извика Шаро: - В своите лъжи,
Лисане, ти самичък се препъна,
каквото си посял - това пожъна!