Константин Миладинов

Константин Христов Миладинов, български възрожденски книжовник, патриот, просветител, поет, радетел на българщината, славянството и православието, е роден около 1830 г. в Струга. Син на бедния майстор грънчар Христо Миладинов. По-малък брат на Димитър Миладинов и Наум Миладинов. Учи в Струга, Охрид, Кукуш и в Янинската гимназия (1844-1847). Учител в село Търново, Битолско (1847-1849). Завършва класическа филология в историко-филологическия факултет на Атинския университет (1849-1852). Учител в Магарoво, Битолско и Кукуш. Учи в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1857-1860), движи се в средата на славянофилите около Аксаков и Хомяков. Основава книжовното дружество „Братски труд” (1859), публикува стихове в сп. „Братски труд”, сп. „Български книжици”, в. „Дунавски лебед”. Превежда от руски на български книгата на св. Фирсов „Православни църковни братства в югозападна Русия” (1858). Издава заедно с брат си сборника „Български народни песни” (1861, Загреб). След арестуването на брат му от турските власти, заминава за Истанбул, за да му помогне. Арестуван, затворен, умира в затвора на 19.02.1862 г. Има предположение, че са отровени от гръцките духовници-фанариоти.


Публикации:


Поезия:

КЛЕТВА/ брой 48 февруари 2013


За Константин Миладинов:

СВЕТИТЕ БРАТЯ МИЛАДИНОВИ/ автор: Йордан Каменов/ брой 38 март 2012

БРАТЯ МИЛАДИНОВИ/ автор: Васил Друмев/ брой 95 май 2017