МИСЛИ ВРЪХ ЖЕНИТБАТА

Димитър Великсин

І.

Ти, жена невинна,
ангелска жена,
ти, красна вербина,
цвете от градина,
пълно с миризма,
при какъв трън гнусен,
гниеш ти сега!
При Терсит намусен,
при простак безвкусен
ангелът седи!

Ти душа прекрасна,
всякога си в плач,
и, звездичка ясна,
ти стоиш безгласна
и тъмнееш в мрач!

В сърцето ти грее
огън и живот,
ала то чернее,
черни сълзи лее
при омразен скот…

ІІ.

Ето как злоревно
глупави бащи
убиват душевно
и губят вседневно
красни дъщери.

Парите, парите
и парите пак
решават бащите
да женят момите
с голям умен мрак…

Но ето що правят
пустите пари;
ето как отравят
и живи заравят
толкова моми!

Защото момата
не я жени днес
друг освен парата:
пред нея душата
е без интерес…

Мома мъж купува
или нея той:
бурсата царува,
чувството не струва
нети капка лой!

Затова наверно
женитбата веч
достигна безмерно
робство зло и черно
и Дамоклев меч…

Тук жената крива,
там мъжът проклет;
и тъй ся убива
домашната жива
благодат в тоз свет.

ІІІ.

Криви са бащите
за туй страшно зло:
туй, що със парите
сравняват душите
като вещество.

Не пита душа им
чувства и наклон;
стига дъщеря им
да достигне в заим
Madam Million…

Гарван с гълъбица,
ад ужасен с рай,
светлост със тъмница,
ягне със лесица,
декемврия с май -

всичко спогодяват
добрите бащи;
на всичко склоняват
и всичко решават
за пусти пари!…

Нъ… неки им каже
съвестта защо
пред чувството даже
и цял свят не важе
най-малко добро;

и защо чернеят
толкова жени
богати и леят
сълзи и жалеят
техните души;

и защо пък други,
стават, без да щат,
неверни съпруги
и… правят заслуги
по кривият път.

ІV.

Бащи (и най-паче
от нашият род,
защото обаче
сърце ми не плаче
за странен народ);

бащи, ако щете,
вашите моми
да са красно цвете
в домът им: бъдете
по-добри бащи!

Недейте ги дава
(тий са божи дар),
тъй как ся продава
коза или крава
в Джумая пазар!…

Питай си детето,
баща Арпагон,
питай му сърдцето
и го дай там, гдето
има то наклон.

Онова, що дава
блаженство в тоз свят,
то не ся продава:
със злато не става
душевният цвят!…

V.

Аз, ако живея
и имам мома:
без да прежелея,
ще си я венчея
с когото ще тя!


сп. „Общ труд”, 1868, кн. I.