Димитър Великсин

Димитър Великсин (псевдоним на Димитър Великов), български възрожденец и поет, е роден около 1840 г. в град Браила в семейството на изселници от Карнобат. Учи в родния си град в румънско, гръцко и българско училище. След 1866 г. е учител. Участва в Тайния революционен комитет на Раковски. Учи литература в Париж от 1869 г., връща се в Румъния (1871), където продължава да се занимава с литература и журналистика. Работи като чиновник в Браила и Букурещ. През 1879 г. се заселва в София. Служи като висш чиновник, а между 1881-1884 г. е чиновник в българското дипломатическо агентство в Букурещ. Последното десетилетие от живота си прекарва в София, затворен и отчужден от света. Публикува 7 стихотворения на български, десетки - на румънски, политическа брошура, статии, драма, която е представена от българската трупа в Браила. Пръв в нашата поезия пише сонети. Умира през 1896 г. в Париж, където отива на лечение.


Публикации:


Поезия:

МИСЛИ ВРЪХ ЖЕНИТБАТА/ брой 48 февруари 2013

СТИХОВЕ/ брой 74 юни 2015

СОНЕТ/ брой 95 май 2017