ОДА НА ЮРИЙ ИВ. ВЕНЕЛИН

Георги Пешаков

Тебе, Юрий Венелине!
Всите чада болгарски
благодарност ти приносят
все сердечни, роднински.

Что любов ти си показал
да упишиш нихен род,
от каде си ясно теглят,
че славянски са народ.

Славянски, но забуравен
и напустен жалостно
от своите братя славяни
кем са нада (1) радостно.

Угнетен от всяка страна
под едно владичество,
сос беди, уви - различни,
в голямо количество!

В сон далбок и смертовидний,
что вседневно е лежал,
и от кой да ся пробуди
никак он не е можал.

Ти си инди (2), мудрий муже,
первий, дето си познал,
приличното средство мудро,
чтото си го запознал! -

За нихното пробуждение
камто просвещение,
от което произходи
всяко преновление.

Болгария, нихна матер,
нихното Отечество,
тебе за твоите труди,
за твоето вежество (3)

венец вечний, амарантний (4)
ще изпле признателно
да украси твоя глава
у свято, сказателно.

Името ти да остане
безсмертно, прославленно
и от всите чада нейни
век незабуравенно.

1837

—————————–

1. надява
2. прочее
3. ученост
4. невехнещ