Франтишек Бранислав

превод: Пенчо Симов

Очаква някой, броди из живота,
реки минава, планини, гори
и все не среща онзи, на когото
заветния си пръстен да дари.

Препятствия и снежни вихри има,
но твоята мечта блести, блести.
Накрай си пред жена, чието име
вдълбаваш върху пръстена си ти.

Любима, усмихни ми се сърцато
и забрави за всякаква тъга -
от слънцето над нас си взехме злато
за двата наши пръстена сега.