Франтишек Бранислав
Франтишек Бранислав (Frantisek Branislav, 16.06. 1900, град Бероун - 25.09. 1968, Прага), псевдоним на Франтишек Блеха, е чешки поет. Завършва гимназия в родния си град (1921) и Карловия университет (1926). Работи като чиновник в Централния пенсионен фонд в Прага (1928-1945), след Втората световна война - в чехословашкото радио (1945-1949). Главен редактор на в. „Литературни новини” (1952-1955) и на списание „Нов живот” (1955-1958), същевременно (до 1959) е преподавател по скандинавска литература във философския факултет на Карловия университет в Прага. Пътува до скандинавските страни, Германия, Дания, Полша, Гърция. Лауреат на Държавна награда. Автор на поетичните сборници: „Белият кръг” (1924), „Кръстопът” (1927), „Розата на ветровете” (1930), „С пролетна и есенна цигулка” (1933), „Вечната земя” (1939), „Дим към звездите” (1940), „Възелче сребро” (1947), „Здравей, Полша” (1950), „Любовна мелодия” (1951), „Прекрасна любов” (1952), „Вечер при кладенеца” (1955), „Пръстен на пътя” (1957), „Венец от трева” (1960), „Море” (1961), „Гръцка соната” (1962), „Дивертименто и кантилена” (1964), „Слънчев камък” (1969), „Стихотворения” (1968), „Извор под звездите” (1975) и др. Автор е и на 13 книги за деца, съставител на антология със стихове за деца.
Публикации:
Поезия:
