ПИСМА ДО ДЯДО МИ – V–ХІІ

Петко Каневски

ПИСМО ДО ДЯДО МИ - V

Кацнал бръмбар на трънка

Мили дядо,

Отново е есен. И отново сме на избори. Местни им казват. Вече 14 години ги наместват Джибрите и все не могат да прекипят. Народецът е все още с мътен поглед от многото патоки … И затова неуморно го язди Предният отряд на Лудисткото движение, подкрепяно от задния Анфас на Гейовете! Болшинството от Анфаса се базираха в централния офис на Селото, наречен София, но за сметка на това непрекъснато увеличават Предния отряд на Майнридовите конници извън селото, наречено Провинция! Навярно са налучкали рецептата за създаването на Нов капитализъм без човешки образ!
Мили дядо,
Сега, както казваше твоя нелюбим евреин, в града ни броди един призрак - Призракът на Лудисткото движение. Понякога то се боядисва Косата, друг път пуща Брада, трети път Чалга. Да ти поясня за Чалгата - все едно, че слушаш “Кацнал бръмбар на трънка”, само, че Трънката е мутирала до обикновено биволско изпражнение!
И като са замучали една песен: “Всеки член на Лудисткото движение - общински съветник” - край няма! А рефрена е още по-влудяващ: “Всеки кандидат - член - кандидат - кмет!”
Дядо,
Кажи на набора си Алеко, че фантазията му е бедна за щастливото му перо. Сега, който стигне до Чикаго и не помисля биля за назад. Казват, че респектиращо градецът ни се обезлюдява. Минал е на изкуствено дишане. Но няма страшно - изкуствени торове има за всяка крехка Фиданка. Осигуряват ги безпочвено (т.е. безпарично) от централата “SS” - Димитровград. А филиалите с Вяра и Надежда ги дистрибутират по ликвидираните Колхози, за да поникнат под формата на Евро-банкноти с Лика на Добрия вълк - Лупи!
Тъжна работа, дядо. Пак се изправиха Парите срещу Душата! Хората назначени с пари - една шепа. А хилядите с измъчени шепи чакат Божията Воля. Но Всевишният все не праща Мойсеевци да ни поведат през пустинята…
P.S. Дядо, надявам се, че в Отвъдното живеете по-задружно. И да имате Избори, печели Любовта.
Сигурно при вас пари няма!
И пак ще ти пиша.

Твой внук: Петко

—————————–

ПИСМО ДО ДЯДО МИ - VІ

Пир по време на чума

Мили дядо,

Може и да ти прозвучи еретично, но спрях да хода по кръчми. Писна ми. И входа и изхода “заварден” от мургавите членове на фирмата “Не свободна България” и просят петачета. Лоша работа ти казвам. Просяците плъзнаха като чума. Сега разбирам какво ми хортуваше една година след „нежната революция”:
“А бе, Пете, не бъркате ли нещо юздите? Преди един вожд - много индианци. Сега много вождове - малко индианци!”
Слушай, дядо, ако се имаш с Господ, помоли го малко да “стръска” това нашто племе. Да се научи да разпознава кой и с каква цел се опитва да го води за носа. На всеки европеец му е ясно, че без Русия реално няма обединена Европа.
А що за вождове- еничари ни “заливат” с американофилските си изцепки, не е за приказване. Я стига бе, викам си - и дядо ми обичаше “Кока-кола”, но се покланяше само на връх “Вола”!
Но да се върнем в градеца ни. Майн Ридовите конници от Лудисткото движение препускат в галоп. Както си плувахме в безвремие и безхаберие - отведнъж 14 кандидати за “началник-гара”/ демек за кмет/ и няколко стотици кандидати за кондуктори /демек съветници/. И чак сега си обяснявам,че фекалиите, с които ежеседмично ни заливат двата градски печатни “титана” също не са случайни. Маските паднаха. В състезанието по отцеругателство и майкопродажничество някои хора надминаха себе си. Дядо, много трудно можем да ги оправдаем с тяхното скудоумие и аналфабетност. И както и да са осребрили собствената си низост, те сами ще се убедят, че кармичната им натовареност е многократно по-голяма. Същите тези, добре осветени отвсякъде цветово, дребни хитреци стоят в основата на един парвенюшки ПИР на суетата.
Стотици хиляди левове за плакати и афиши, още толкова за гюбеци и “гевреци”,за благотворителни каваци под девиза „Един бие тъпана, друг обира парсата”, та чак до копринени лекции за кондоми под формат на ПУГ /просветна учебна година/ за тинейджъри /демек - юноши и девойки/.
Сигурно Либийската Джамахирия трепери от страх от демографския ни прираст.
А колко са по-простички нещата, дядо. Как тихичко ме поучаваше,че от всички съревнования най-голямо е съревнованието по човечност. Сега си мисля, че не само градът ни, но и светът може да ни възприеме само с достойнствата, които носим в себе си и с отношението, което имаме към нашите отци.
Останалото са предизборни политически прозявки, предназначени за олигофрени.
P.S. Мили дядо, прощавай, че съм малко тъжен, но се чудя как ще победим чумата?

До скоро!

Твой внук: Петко

—————————–

ПИСМО ДО ДЯДО МИ - VІІ

Свят да ти се завие

Мили дядо,

Тъкмо мислех, че дойде есента на нашето недоволство, един читав българин - генерал Бриго Аспарухов, по един немитичен начин се отказа да става съветник на Царя.
Зер, да не скършел хатъра на баджанаците от НАТО! Глобалните лилипути го обвиняват, че бил нещо като куриер на Лениновата “Искра”, а тя още осветлявала Великата Китайска стена. Но недей да се тюхкаш, дядо, за един генерал. С натрупаното си робско самосъзнание чакаме нашите “избрани” плужеци - еничарите от безродното ни събрание да приемат нов закон за БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ, с който окончателно да ни превърнат в биологична маса от аргати с изчезваща перспектива!
Сега да ти пиша за нашия любим град - градът на Димитров!
След 14 годишен”цивилизован” преход градът е подгизнал от пазарни маси и бараки, кафенета, клубове и кръчми.
На фона на гладните хора, претърсващи боклукчийските кофи на нашата демокрация, бушуват гигантски предизборни цунамита! Пръкна се едно по-отракано в държавните дела момче, че като скочиха всички политически динозаври и зацвилиха в един глас:- ти си най-умният - викат, ти си най-можещия, ти си най-работоспособния! За това по древен български обичай ще те принесем в жертва на бог Тангра. Ти си богоравен. Тука нямаш място. Трябва да свещенодействаш в отвъдното!
И като пламна градчето ни ти казвам, дядо, чудо.
Отвсякъде се извиват залезни огнени езици - коткат Юнака да легне на кладата. Но и той корава глава - син на дюлгерин, не им се дава!
- Ей, хора - вика - не позволявайте общината да се превърне във феодално княжество! Ще продължаваме ли с наложената отвън анадолско-куфарна търговия - или да предадем европейски вид на пазара? Мили хора, събудете се за да не изпратят града в моргата!
Мили дядо,
И чака завалията да получи здравословен отговор на своите конкуренти-херувимчета. Че като го емнаха Активните борци срещу кича, профанизираната култура и чалгата, че като раздрусаха боядисаните си перчеми и фюрерски гласни струни, като се разпищолиха в пространството едни елейни пиари, ти казвам. Свят да ти се завие!
А пък от екрана на кабелната телевизия-впечатляващо е мавзолейно-трибуналното мислене, с което новите демократични дерибеи искат да представят поредния генерал-губернатор на аборигените.

19 октомври, лето 2003

Твой внук: Петко

—————————–

ПИСМО ДО ДЯДО МИ - VІІІ

Властта и парите

Мили дядо,

Тук при нас избухнаха истински Вулкани - на властта и парите. Под логото / модна римска дума / “Местни избори” се потрошиха пари, с които спокойно може да се плати тока на пенсионерите за една петилетка напред!
Ала нейсе, парите били на компрадорската /модна римска дума/ буржоазия и тя поръчвала музиката.
Дядо, а аз серсеминът ми серсемин, все се надявах - ето падна берлинската стена на юдаизма и дойде края на агресивната простащина и властващите бездария! Ядец! И как далновидно ми се смееше: - Синко, сега брашното се раздава само от люде с партийна школа, а ти само с комсомолска… А след “историческия” 10 ноември 1989 г. пак ми отваряше очите: - Поне едно ШЗО да беше отслужил, а ти с връзки- санитарен инструктор. А, бе бъдещето ли ще дезинфекцираш бе, моето момче? Ех, дядо, дядо, знаех,че се познаваш с банкера Буров, ама чак пък толкова….
Но все пак, от старо яре съм коза, дядо. Така си ме учил: не говори високо, не се заканвай и най-важното - никога не забравяй! Брех, тоя Марио Пузо, преди да го напише, ти си го знаел. Да, ама не са го запомнили “гигантите на мисълта” от вестник “Ибрик”, а шефката му, моя любима комсомолка, я зачислих в Резерва. Че като ме “грабнаха” в най-пикочния брой преди изборите - на първа страница, на шест колони, на два реда, по десет санти букви, ти казвам, и то заглавие, на което и Царя да завиди! А бе, викам аз - те половината с кирпичено училище, ама другата половина от шесто отделение - разбират от Реклама!
Та чак слънчева енергия от мене струи от благодарност към тях. Отгде да знаят завалийките, че не само съм редактор на аратлика Христо, ами и въпросното му интервю заедно сме го умували. А те в кражба на негови текстове ме анатемосват. Аланколу, че цели заводи секвистирахте, бензиностанции и газстанции за милиони долари “размирисахте”, по два апартамента за отглеждане на кипариси в София “отгледахте”, а мен за крадец на прехода ли обявихте? Машаллах!
До тук всичко шест, дядо, ами като ме набримчи и шефът на партията-майка БСП. А, бе сукин сине, ми вика, до тук те разкриха, че си руски агент, ама, че си и американски, виж това не знаех. Колко хилядарки наброи да цъфнеш на челото на царския вестник?
Цял месец се боря да се рекламирам срещу заплащане на първа страница /както отива на Първи човек/. А те от 16-страничната им депеша, ако има един чалъм и на 17 не искат да ме пуснат?
- А бе, шефе, рекох му. Истината е малко горчива. Пуснах им въдицата с малко фекалии и те се закачиха. А ти ми викаш, че като си в говната никой ти ръка не подава. Поддават те и как да не поддават свинеподобните. Нали дадох на две такива същества по едно ксерокопие от “компрометиращото” ме интервю и те начаса го доставили за моята реклама!
И така, мили ми дядо. От теб знам, че талантът не може да се командва, че винаги намира начин да се изяви и това побърква тъпанарите, които и да се наакат, не могат да осквернят паметта ти. Защото ти си ме учил, че върхът на бездарието, който им е даден от Господ е един отвор отпред и един отзад. Между тях - дебело черво. И накрая дядо, много е актуален твоя фундаментален афоризъм за рафинирания ибрикчилък: да напишеш доклада на шефа си и когато той го чете, да седнеш на първия ред и да си водиш записки! Се ла ви на земята.

Твой внук: Петко

Б.а. Всяка прилика с местни герои е случайна.

—————————–

ПИСМО ДО ДЯДО МИ - ІХ

Нищо ново под слънцето

Мили дядо,

Никога няма да забравя как гальовно съветваше мама: “Дъще, не му се карай на младежа (т.е. на мен), че се е впуснал в любовта. Ще ходи, ще ходи, ще спре да ходи. Не го назидавай, че си попийва повечко. Ще пие, ще пие, ще спре да пие. Но дъще, чуеш ли го, че се е захванал с политика, без да има вуйчо владика, тичай чедо да го спасяваме!..”
А, бе дядо, уж спазвам твоите съвети пък взех, че се наврях в “окото на бурята”. Вика ме градоначалникът (на 62 години уреди се човечето с втори мандат), размаха боздугана и ме анатемоса: “с политика ще се занимаваш, а, от другия хор ще пееш?!” А, бе, шефе - викам - нали ми подписа молба за отпуск, нали ясно ти заявих, че ще помагам на “Обединена левица”, нали в крайна сметка и ти се биеш в гърдите, че си социалист!
- А, бе, аланкоолу - вика ми той, каква Обединена левица сънуваш, когато всичко е разединено, когато всеки гледа само меня си… Ти не знаеш ли, че няма нищо ново под Слънцето - подписвай си молбата за напущане и повече не искам да чувам за теб!!
Мили дядо, не знаеш, че съм такъв идиот - а за този феноменален градоначалник само хвалебствени венцеславения. Не ми даде полагащите ми се по Закон за държавния служител шест брутни месечни заплати. Строг. Невъзмутим. Алтруист. Плувец… Боже мой, помня как един много обичан екс ръководител на града ни ме “окуражаваше”, - а бре, Петко, а бе, момчето ми - по-личен, по-мощен, по-характерен градоначалник е нямал града ни в своята 60-годишна историйка, а ти се втурна като извънземен през 1999 г. да го “венчаеш” за трона! Хак, ми е, сега, дядо.
Заслужих си го. Господ ме наказва, но ме и поучава.
“Покорна главица, сабя я не сече” - мъдрост вековна, ще речеш дядо. Ами като ме закваси с Ботевата “Борба” - мислеше ли, че ще мога железни ръце да целувам? Грешен съм аз дядо, грешен. И Бог не ще да ме помилва. Ама и аз обръгнах - шест пъти вече съм свободен т.е. безработен, т.е. на улицата. Те това се вика - Демо(н)крация, дядо! Пълна свобода на Словото (само, че в кръчмата и гората!) Иначе средствата за масово поразяване (СМП) (електронни медии - демек радиа и телевизии, вестници и други верблюди!) дишат с шест звездната SPA - усмивка на своите чорбаджии. А техните - Духохранители - шефове на СМП извират от черепа на Никифор императора. Готови са не кръста си, а и всичките си органи да дарят (ако има нужда) на Господарите си!
Казвам ти, дядо, ибрика на турския султан бледнее пред салтанатите на нашите тънкопишкодръжковци!
Амин! Чакай нови редове!

Началото на март 2004 лето.

Твой внук: Петко

—————————–

ПИСМО ДО ДЯДО МИ - Х

Тъй върви светът

Мили дядо,

Седем месеца откакто не съм ти писал, а сякаш век е минал - пантарей, викат древните, ама са нямали такива модерни времеизмерители, каквито сега цъкат навсякъде и във всичко - часовници на телевизионния екран, на хладилника, на запалките за цигари… Свят да ти се завие от… мода. Само дето времето едно такова сиво, скучно, алкохолно - тъжно!
В републикански план - царят управлява с вещината на виртуозен диригент (не знам дали не са в роднински вариации и с Херберт фон Караян). Като манна небесна тъй наречените български институции се задавиха от надпреварване да му връщат имотите - то Дворци, то Гори, то Хълмове… Дядо, извинявай ама надали по твое време сте се досещали, че коронясаните ви царе - Фердинанд и Борис ІІІ толкова много са строили, че завалията Тодор Живков - близо половин век да им поддържа имането под формата на резиденции!
Последният “цар” беше най-мъдър и затова се е грижил за имотите на Кобургите, прогнозирайки, че Симеончо ще си ги прибере като топъл хляб за скромната стойност около 200 милиона долара. Хак му е, дядо, като се е скатавал цели 50 години из Мадрид, нека сега си ги “яхне” накуп тези богатства и види как се стопанисват! Дядо, ами толкова вдигнаха всички данъци, че народа забрави да ги плаща вече, да не ти обяснявам за данък сгради. Предлагат ни от Бирническото министерство да ги плащаме ту на “хапки”, ту на “порции” на месечни, тримесечия и т.н. белким някой сиромах се надене на куката! Ама дядо, и нашите момчета се “поевропейчиха”. Имам един приятел - хакана-бизнесмен вика: “Кръв давам, бъбреци давам, далак давам, ама пари не давам…” А, па слушай, самият Симеончо не си ги плащал (данъците) раздавайки го на сърдит, сигурно защото, “проклетата народна власт” от една бичлива къщичка в карловското село Баня, го възнагради с още поне 20 имения. И той завалията, като изрече анатемата: “когато му дойде времето” взе, че влезна във ВРЕМЕТО, гушна стотиците милиони собственост (на народа) и от един средностатистически жител на Мадрид, осъмна като източноевропейски олигарх, захвърляйки ореола на монарх! Евала, дядо, на такива силни, стилни и сервилни мъже. На такива като тях се крепи Демо(н)крацията!
А чрез средства за масово поразяване (СМП) - пълна зомбиада на народа. Освен държавния клоун Славчо Трифонеску и неговото шоу от с. Учин дол, ефира цапат и различни буламачи като “Биг-брадър”, “Сървайвър”, “Старакадеми” и други кючеци, гьобеци, чалга силикони, найлони, балони, ерзац - помади, бледи спирохети на “кама-сутра”, героични напъни за прочит на “Панчатанра”, талашити, бабаити…
Ох, дядо, дяволът шества с пълна сила. “Мода е всичко, на което му е минала модата” - добре го е казал Пикасо, художник, дядо ако се срещате там (наборче ти е) кажи му, че е пич, и го поздрави!

Твой внук: Петко

—————————–

ПИСМО ДО ДЯДО МИ - ХІ

Новото време

Мили дядо,

И тази година се изхлузи, като гол шаран. Пръкна се и младо движение, кръстиха го “Новото време”. Миризливи обещания, увъртания, обяснения.
Едни “народни, полународни, и най-паче безродни представители” от ожълтената партия, така и не се научиха да разговарят с нас по човешки. Заедно със своя Спасител от Мадрид дъвчат все едни и същи дървени приказки: “ще се прецени”, “като му дойде времето”, “мислете положително” и т.н. И от Жан, и от Иван се наслушахме на дърдорене, дядо. То, спрямо сегашните управници Тато (Т. Живков) си е сто процентов Сократ! А сега едни марионетки - клоуна Начев, матрьошката Божков, нарцис - бомбаджията Бакърджиев, пръкна се и семката на Люлинка - министър Абракадабра - брее, всичките от един калъп на тухларския ПУЦ от времето на Батенберг.
Дядо, всичките влезнаха в Парламента, по нашему Народното събрание, като показно издекламираха “Приказка за стълбата” на скромния Христо Смирненски. Тогава (средата на 2001 г.) помислих, че получават “факсове от небето” (демек от тебе). Сега разбирам (края на 2004 г.), че въобще тези юнаци и не са мръднали. Напротив, сътвориха и своята приказка за приказно благополучие напук на народното овчедушие, облечено с думата електорат, т.е. опитни зайчета.
Мълчанието отдавна не е злато, дядо, а си е чисто блато. И при нас всичко блатяса. Попиваме мъката в любимата си кръчма “Есенин”, където с любимата ми жена се мъчим да изкараме насъщния, но “хлябът не стига”, дядо. Виж иначе снегът ни вдъхва кураж за червено вино, след което получаваме миражи за бунт, въстание, непокорство, революция. На заранта като изтрезнеем, разбираме, че сме най-обикновени нелирични герои от Ботевата механа…
И започна народецът пак да “олевява”, дядо, демек да втасва. Викам си, този път ще излезе на улицата, ама нейсе, дават им коледни надбавки за един чифт галоши и пари за един чифт гащиризон (работен).
И като се втурне този електорат да търси фактури, за да осребри своето робство от 200 лева, ум да ти зайде! Дядо, на всеки ъгъл на нашия пазар (прочут из цялата България като димитровградския битак) шетат цигани и викат: “Фактури, фактури, продаваме фактури!” И става чудо, дядо. Данъчните агенти се крият по кръчмите, за да не слушат тези ромски вопли. А мангасарите цъфтят от радост - 10 лева парче фактура с касово бонче, 20 лева ако сумата на фактурата е над 1000 лева и т.н. и т.н. Иначе, дядо,
контролни органи валяло от МВР до ВМРО, само че те слушат лекции за Европейския съюз, за нашето Ново светло бъдеще, за бъдещето ни приемане там и най-предната задача е влизането ни в НАТО. То е като манна небесна, сребърна роса, сън юнашки, героична защита на оребрения ни оредял народ!
Като се започна една лелейна песен за НАТО край няма. Викам си, дано по-бързо ни пишат там щото каквото и да включа в къщи, дядо: телевизия, радио, ютията… всичко пее НАТО, НАТО, НАТО.
Но ми е малко тъжно, дядо. Тази прекрасна, миролюбива, цивилизована организация НАТО помогна на сръбския народ като го бомбардира с над 30 000 бомби (всичките с миролюбива цел и с надпис “За Вашия Великден”, защото техния вожд Милошевич, за по-благозвучно наречен диктатор, не щеше техния аршин за демо(Н)крация. Та някоя и друга бомба паднаха и над Горна баня до Софията, но нали сме съюзници - преглътнахме. Друго е да те “топли” съюзнически огън!
И заветния миг дойде, дядо. В главната квартира на НАТО, ние, най-ревностните дихатели на Варшавския договор ритнахме бакърчето и станахме велики атлантици. Сключихме брак с Атлантическия съюз, а той си е чисто комунистическа организация, дядо.
Който слушка е добре, който не слушка - бой по бузките, профилактично! Не мога да ти опиша, дядо с какво царско внушение Симеончо, сложи парафа си под документите в Брюксел, а един млад юнак, външният ни министър (моите аратлици го наричат Сопол Паси), като взе, че се разрева. Сълзи, ти казвам дядо, до небето (всъщност там горе, не знам дали имате сълзи) радост ти казвам необозрима, все едно, че Солунската митница му е дадена пожизнено!
Само дето, народецът никой не го пита. То референдум е прокълната дума в България, дядо!
До скоро!

Твой внук: Петко

Края на 2004 г. Началото на 2005 г.

—————————–

ПИСМО ДО ДЯДО МИ - ХІІ

Отново надежди…

Мили дядо,

Отново съм на линия, отново ти пиша. Времето все повече се сгъстява, половин година е като глътка вода, не я усещаш, освен ако не е ледена! Чудя се на този Айнщайн - никой не може да ми обясни практически що е това “Теория на относителността”.
Но си мисля, че най-вероятно е имал предвид, че в Бъдещето (т.е. днес) човеците ще живеят все повече относително…
Как е при мен, дядо? Ами непрекъснато ме захранват с надежди. Първо, ме “главяха” цяла година за шеф на културата в съседно Хасково. Оказа се, че местните аборигени, не допускат чужди индианци в своята прерия и балонът ми се спука преди да излети. Но, нейсе, завъртяха се бурни виенски валсове по паркетната Демо(н)крация, гарнирани с пикантни дози ориенталски кючеци. На хоризонта се появи
нов юнак - спасител на раята - Волен Сидеров. Натисна “педала” по една бургаска кабеларка (разбира се с централен офис София) СКАТ. И като рече: “Да си върнем България” долу циганите, долу турците! И всички се вторачиха в Месията. Паролата я кръсти “АТАКА”. И събра “баберката” от площадите и като почна едни митинги ти казвам - големи децибели.
Питам се, дали шумът не стигна и до теб, дядо? Ама и пердаши здравата - само истината, истината и пак истината! Таранкоолу, викам си, не знаеш ли, че Истината е винаги горчива? Ама нейсе. И пак избори. Парламентарни. Като започнаха едни “сирени”, едни плакати, едни телевизии… ум да ти зайде, слънце да залезе. Кой от кой по-хубав, по-читав, по “патриот” - все по ботевски!
При нас “дистрибутираха” едно момче македонче Костадин Паскалев за водач на листата на Обединена (разединена) левица. От централата (София) искат едно, от региона друго, въобще миш-маш, гола вода без водомер. Демократичния централизъм го пратиха при Андрей Карлович и от тогава се свири само Симфония първа - Неолиберална.
Мили дядо, това момче, Коцето Паскалев ми се стори свястно. Той единствен си подаде оставката като вицепремиер в правителството на Царя (и то изкара само година и половина). Чудно, нали, но се оказа, че за целия безкраен ПРЕХОД друг такъв, да остави доброволно лъжицата на властта няма. Трябва да го питам да не би да е кандидатствал за книгата на Гинес. Всъщност, тези дето “въртят” книгата Гинес са без сетива според мен. А бе, господа съставители, завъртете копчето на глобалната мрежа “Интернет” и без сметотърсачката “Гугъл” ще откриете глобалната държава “Bulgaria”, и без грам глобални разходи ще запишете от нея камари с глобални рекорди - президент на Република България - бивш комунист, премиер - бивш монарх! Не сме били толерантен народ спрямо мюсюлманите - а тяхната партия (ДПС) - четири петилетки на върха на държавната руля. Възхищавам се от вожда им Ахмед Доган - веднъж годишно влиза в Парламента (а той е от абонираните “народни” представители - завинаги). Сигурно, човекът проверява да не би сградата да е преместена. И затова получава народна парица - от данъкоплатците. Имотите му ги кръстиха “сараи”, палати, милиони имал в зелено, агент бил на билюк разузнавания. Ами просто божествено момче, дядо, погалено от Аллаха, че и от Исуса, па може и от Буда!
Всичко е ясно, ама не е ясно защо като станат катаклизми всички вождове (на другите силни партии) все до него опират? И сега пак така: БСП - 82 депутати, НДСВ - 60, ДПС - 40, ама като не можаха до сторят ново правителство - кръстиха го “Тройната коалиция” с шеф Серьожа Станишев. Коктейл от народната обич, дядо - социалисти, царисти и неолиберали с поглед на минарета! Родиха и целебна формула “8 - 5 - 3″ т.е. осем пая за социалистите, пет за царистите и три за неомюсюлманите от всичко и навсякъде, където има държавно - капитална трапеза! Гениално! Тази рапсодия в червено - жълто и синьо омагьоса Европейския съюз - той затаи дъх трогнат, очарован, та надали и създателят му Робърт Шуман е сънувал в мечтите си “Ода за радостта” така да пасне в душите на аборигените с най-древна култура в Европа?

Края на 2006 лето.

С много обич: твой внук Петко