Валери Иванов е роден на 2.12.1963 г. в Пазарджик. Завършва педагогика и магистратура – българска филология в ПУ “Паисий Хилендарски” /1997/. Занимава се с редакторска дейност и литературна критика. Преподавател по български език и съвременна българска литература. Работил е като кореспондент на БНТ. Член на СБП. Участва в редица поетични антологии и чуждестранни сборници, в биографичната енциклопедия “Кой кой е в България”. Носител на националните награди за социална и патриотична поезия “Гео Милев” и “Кирил Маджаров” /1998/. Автор на АБВ-Кратък литературен речник, “Фейлетонното творчество на Алеко Константинов” /монография, 1997/, “Последният гладиатор на българския Монпарнас” /литературно-критически очерк за Иван Пейчев, 2009/ и стихосбирките: “Шепотът на града” /1993/, “Смарагди в пепелта” /1998/, “Грешна молитва” /2006/.

Публикации:

Поезия:

СЛЕД БУРЯТА/ брой 6 февруари 2009

Публицистика:

ДА СИ БЪЛГАРИН ПО ВЕЛИКДЕН/ брой 8 април 2009

Критика:

ИЗ “ПОСЛЕДНИЯТ ГЛАДИАТОР НА БЪЛГАРСКИЯ МОНПАРНАС”/ брой 6 февруари 2009

ДА СЕ ВСЛУШАМЕ В “УТЕШИТЕЛЯ ВЪВ ВРЕМЕТО”/ брой 9 май 2009

“РАНИМА СВОБОДА” ИЛИ ДЕБЮТЪТ НА ЕДИН НЕСПОКОЕН ТВОРЧЕСКИ ДУХ/ брой 9 май 2009

„ДОБЪР ВЕЧЕР, Г-ЖО ТЪГА” ПРАВИ ИВАЙЛО ДИМАНОВ ЕДИН ОТ СЪДБОВНИTE ПОЕТИ НА БЪЛГАРИЯ/ брой 29 май 2011