ВРАБЕЦ ХУБАВЕЦ
ВРАБЕЦ ХУБАВЕЦ
Ей, ти, Врабчо - хубавец,
на врабците пръв певец
С мека, сива перушинка
и със пъстра пелеринка.
Гдето искаш си хвърчиш
и опашчица въртиш,
пърхаш весело с крилца,
пиеш капчица роса.
Ходиш дързък и напет,
но от мене чуй съвет:
ти внимавай, Врабчо Джив,
както си разговорлив,
че от оня храсталак
дебне сивият котак!
КАЛИНКА
Мъничка калинка
с дрешчица червенка
тръгнала саминка
през гора зелена.
Дълъг път вървяла,
стигнала поляна.
В шепичка я свряла
малката Диана.
С пръстче я погали,
нежно й продума:
„Самичка едва ли
ще намериш друма.
Ще потърсим пътя
сега за ръчица.
Аз ще те изпратя
при твойте дечица”.
Радост бе голяма
в Калинкина къща.
Всички викат: „Мама,
мама се завръща!”
***
Лястовичке мила, дойде пролетта.
Всичко се събужда за живот в света.
Пак ще се завърнеш в родните места,
че много те чакат всичките деца.
Слънчицето грее в синия безкрай!
Всичко диша с радост в утрото на май.
Бръмнаха пчелички, весело жужат.
Над вълните морски чайките кръжат.
И цветенца пъстри вдигнаха челца,
по тревата блесна бисерна роса.