ВРАБЕЦ ХУБАВЕЦ

Амалия Димитрова

ВРАБЕЦ ХУБАВЕЦ

Ей, ти, Врабчо - хубавец,
на врабците пръв певец
С мека, сива перушинка
и със пъстра пелеринка.
                  Гдето искаш си хвърчиш
                  и опашчица въртиш,
                  пърхаш весело с крилца,
                  пиеш капчица роса.
Ходиш дързък и напет,
но от мене чуй съвет:
ти внимавай, Врабчо Джив,
както си разговорлив,
че от оня храсталак
дебне сивият котак!


КАЛИНКА

Мъничка калинка
с дрешчица червенка
тръгнала саминка
през гора зелена.
           Дълъг път вървяла,
           стигнала поляна.
           В шепичка я свряла
           малката Диана.
С пръстче я погали,
нежно й продума:
„Самичка едва ли
ще намериш друма.
           Ще потърсим пътя
           сега за ръчица.
           Аз ще те изпратя
           при твойте дечица”.
Радост бе голяма
в Калинкина къща.
Всички викат: „Мама,
мама се завръща!”


***
Лястовичке мила, дойде пролетта.
Всичко се събужда за живот в света.
Пак ще се завърнеш в родните места,
че много те чакат всичките деца.
Слънчицето грее в синия безкрай!
Всичко диша с радост в утрото на май.
Бръмнаха пчелички, весело жужат.
Над вълните морски чайките кръжат.
И цветенца пъстри вдигнаха челца,
по тревата блесна бисерна роса.