РУСКИ ВОЙНИК

В памет на Иван Шевцов

превод: Литературен свят

Владимир БОНДАРЕНКО, критик

Иван Шевцов е ярка страница не само за руската литература, но и за руската история… Пробивът, направен от него, бе необходим. Защото след пълното господство на, да се изразим така, космополитната литература дойде време за промени - националният руски въздух трябваше да изпълни пространство. И преди да се появят Белов, Астафиев, Распутин, Юрий Кузнецов, беше необходима такава може би дори “екстремистка” линия. С Шевцов, с неговите приятели и съмишленици е свързан първият пробив на руската партия в общественото пространство.

Като литературен критик мога да кажа: разбира се, и в „Тлен”, и в „В името на отца и сина” и в другите нашумели романи на Шевцов има много полемичност, острота, социалност, но не достига художественото дихание. Но в руската литература това вече го е имало. „Какво да се прави” на Чернишевски също не е връх на художествеността, но с това произведение са се възпитавали цели поколения. Така и Шевцов оказа много по-голямо влияние на обществото от един „чист” художник. Ще го помнят дори противниците му. Когато става дума за противопоставянето на космополитната вълна, за това, което е било преди появата на „Обикновена работа” на Белов. Да, „Тлен” съществува, същата онази „тлен”, която освети, показа Иван Шевцов - истински руски войник: и в литературата, и в живота. Вечна му памет и лека му пръст, Русия ще му бъде благодарна.

—————————–

Генадий ЖИВОТОВ, художник

Четох романа „Тлен” и мога да кажа, че мислите на Шевцов поразително подхождат на днешния ден. Той засегна действително болезнени точки. Шевцов улучи онази точка, в която стана разцеплението на съветското съзнание и не се побоя рязко да заяви за това. Как издевателстваха над него тогава!… А ето, че сега ни управлява поколението на любителите на „Битълс” и „Пинк Флойд”, и „успехите” са налице. Шевцов се оказа потресаващо проницателен писател. Той засегна проблема в корена му. Именно тогава се появиха вознесенските, аксьоновците, евтушенковците, а след тях  гребеншчиковците - всичко това е вторично, гнусно и недостойно за великата страна.

—————————–

Владимир СОРОКИН, писател

Сега препрочитам следвоенната сталинска проза и откривам много мощни прозаици. Шевцов, например, е много силен прозаик, романите му са невероятно цялостни.


в. „Завтра”,  23.01.2013