Анастас Стоянович Кипиловски, български възрожденец, просветител, преводач и поет, е роден през 1802 г. в село Кипилово, Котленско. Получава първоначалното си образование в Котел. Завършва история и литература в Лайпциг (1843). Работи като учител и книжовник в Букурещ и главно в Цариград. Автор на няколко превода от руски, немски и гръцки език („Священное цветообрание или сто и четире свещени истории, избрани из Ветхиат и Новиат завет…”, Будин, 1825; „Кратко начертание на всеобщата история” от Иван Кайданов, 1836; „Велисарии”, драма от Х. Траудцен, Лайпциг, 1844). Името му се свързва с ранната история на новобългарската поезия. Автор на стихотворения и преводи от гръцкия поет Атанасий Христопулос, М. Ломоносов, руска любовна песен, последните две творби публикувани в сборника „Болгарские песни” (1855) на П. А. Безсонов. Умира през 1870 г.

Публикации:

Поезия:

ПЕСЕН/ брой 47 януари 2013