Иван Пейчев

Иван Петров Пейчев, български поет и драматург, е роден на 16.12.1916 г. в град Шумен, където учи в мъжката гимназия - изключен заради членството си в РМС и участие в стачен комитет в гимназията (1933), без право да продължи образованието си. През 1939 г. идва в София и се включва в левите литературни среди. Участва активно в антифашистката съпротива и в свалянето на властта на 09. 09. 1944 г. в Шумен. След 09.09.1944 г. остава безпартиен. През 1949 г. е на строежите в Димитровград. От 1950 до 1964 г. живее в Шумен и Калофер. От 1964 г. се установява постоянно в София. Драматург на Сатиричния театър (1968). Член на СБП. За пръв печата стихове през 1939 г. във в. Шуменска поща”. Автор на поетичните сборници „Стихотворения” (1948), „В минути пред атака” (1955), „Начало на деня” (1955), „Далечно плаване” (1962), „Лирика. Избрано” (1964), „Лаконично небе” (1967), „Стихотворения” (1967), „Есен на брега” (1968), „Избрани стихотворения” (1970), „Знамената са гневни” (1973), „Лирика. Избрани стихотворения” (1976), „Орбити” (1976), “Стихотворения” (1977), “Сенки на крила” (1977), „Далечно плаване” (1986), „Уморени думи” (1993), „Далечна близост” (1996), „Стихове” (1996) и др., на пиесите „Трите прилепа” (1942), „Ковачи на мълнии” (1958, 1963), „Денят след най-кратката нощ” (1959), „Всяка есенна вечер” (1960, 1976, 1983), „Всяка есенна вечер. Ковачи на мълнии” (1963), „Драми” (2007). Заслужил деятел на културата (1967). Носител на Димитровска награда (1974). Умира на 09.07.1976 г. в София.


Публикации:


Поезия:

ЗАВРЪЩАНЕ/ брой 85 юни 2016


Критика за Иван Пейчев:

ИЗ “ПОСЛЕДНИЯТ ГЛАДИАТОР НА БЪЛГАРСКИЯ МОНПАРНАС”/ автор: Валери Иванов/ брой 6 януари 2009


За Иван Пейчев:

СЛЕД БУРЯТА/ автор: Валери Иванов/ брой 6 януари 2009