МОНОЛОГ ИЛИ МИСЛИ НА ВЛАДИКАТА ИЛАРИОН
Монолог или мисли на владиката Илариона напред да изгори българските книги от книгохранителницата на Търновската митрополия
(Глади си брадата)
Стар съм, не можа вече да мисля,
дявола в старост сичко извърша!
Опит и лудост, кръвта студена -
не сме дечица глупави-млади,
да съдим леко, бръзо да правим,
лека-полека работа става;
отведнаж нищо не ся достигва!
(Показва си главата)
Глава ми мъдра! Днеска измислих,
отколе го смятах!
(Смее ся)
Ха, ха, ха, много щът вика!
Нека ми викат! Аз кой съм?
Гръцката дума тъй казва:
гръците хитри - сичко познават,
сърдца чилешки с хитрост владеят!
Българи прости, страх ги от меня;
анатема кому не страшни!
Клетвата силна - сичко събаря.
Воля, упрямство, инат дебели!
Нека да помнят гръцки владика,
черните дяволи кого щат мъчи!
Пъкъл тъмен - огън разгаря…
Смола възвира - грешници чека…
Дългите куки кого щат тегли?…
(Бръка си в джоба, смее ся)
Ключа го имам, той е у меня,
малко ръждясал, но нема нищо;
той си отслужи, вече не треба -
свобода ще скоро сполучи!
Какво ми варди?… Вехта святиня!
Вехти парцали, книги заветни?!…
Да е жълтици, не щяха да киснат
в тая престара заветна стена!
А знам ли колко искрити богатства
в тия дебели зидове има!
Но аз ще отворя, сумнение нема.
(Мисли)
Кой знай? Може да има
по-добро нещо, по-драго
моята алчност да види!
Някой надежда стара - отдавно
за спомен народна тука искрита!
Царска корона, митра с алмази…
Това ми треба, това ми доста!
(Показва ключа)
Ей го е, който съхрани
стари предания, народни обряди,
може и книги църковно-български!
(Отваря дулапя)
Се книги!
Една минута и сичко в ръце ми,
сичко заграбих, сичко потъпках:
святи надежди, мир и свобода.
Сега съм властен, сичко е мое,
цар ви съм сега, стари душмани!
(Гледа из къщи)
Стените неми - сичко замлъкна;
врати затворих, кой ще ма види;
а в дома други, освен слугите
нема и никой не може ма види!
(Гледа)
Какъв радостен час! Каква минута!
Рая е нищо сега за меня!
(Гледа книгите)
Колко пъти са мъчих, отварях
това място, но время не улучвах:
кой доди - похлопа и се си оставях
до време сполучно, да съм самичак…
Сега е време - напред да видим!
Радвам ся много, че можа и тайно
в тая твърдина ръка да бръкни!
Колко мисли, колко наслади
усещам сега, като ги гледам!…
Най-много са радвам, че можа
да ся от сърдце предам
на мойто вечно влечение!…
(Отпърво гледа, подир посяга на книгите,
па си дръпа ръката от страх)
Ух, какво ми достраша!…
Сякаш чи тука пазят вапири!
Какво е душно и влажно…
Страшно е малко - противно…
Сяка чи мъртви кости чилешки,
стукени, гробешки, с ръце пофатих,
омразни!…
(Гледа книгите)
Тия изгнили стари ветшини!
(Трепери и посяга ръката на книгите)
Ослабват, усещам, моите сили…
Съвест мя мъчи, защо ли,
като чи крада чуждо имание.
(Дръпа си ръката)
Ох! Какво ма настраша!…
Ами’ко станат мъртвите сега,
кои са крили сичко тована
в тая заветна стара стена.
Какво тогива, какво ще патя!
Тий ма задушават тук на място!
(Извиква и си одарва челото)
Ха! Чакай! Друго измислих…
Где ми е, где ми е кръста?!
(Тича и зима един кръст от стола,
носи го и го показва кам книгите)
Със него нищо не ми е страшно,
с него победа, без него погибел!
Стражи го казват християнски!
Само да вярваш, той тя спасява…
Безумец! Що л’ ся плаша?…
Напред, да видим!
(Чете молитва и ся приближава)
Да воскреснет Бог и разточат ся
вразии его…
(Фаща една книга)
Туй що е? - Псалтир!
Написан от ръка, стар
български! - По старобългарски!
Ха! Туй ми и треба, чудесно!
(Гужда я настрана)
Настрана, тука това го знайме!
(Зема друга книга, чете)
Причети църковни, и тях настрана.
(Зима един свъртък)
Туй още какво е?… Грамота стара.
(Чете)
Милостию Божиею и пр. и пр.
(Усмихва ся)
Какво е драго, какво прочетох:
българска стара грамота царска!…
Настрана, и тебе настрана!
(Хваща друга книга голяма)
Тъй още какво е! Священно писание!
Стига толкова, стига, стига!
Това ми доста - всичко изведах!
Книгите стари отколе!
Кой знай откоги са тука:
листите кожани, нищо не сгнило,
но скоро ще гният, до ще им время!
(Отстъпва и гледа на книгите)
Ах, кой може усети толкова радост,
колко усещам в тая минута?
Сърце ми тупа от радост,
като ги гледам тия списания -
колко надежди и бъдна слава!
Огън, огън съм намислил,
той ще ги глътне една по една!
Ето ви, варвари, вашата бъдност!
Гръцко не щете… Владици пъдите.
Ако ви понося, от нине мразете
нашта народност, нашето учение!
Отмъщение, отмъщение, варвари!
Да чезне българско служение!
Гръцките книги горите църковни -
огън ще и вашите гори!…
Във огън, във огън без жалост
старите ваши стари хартии,
старите ваши списания,
ветхите ваши надежди!
Българско слово да чезне!
Рабове наши сте били -
рабове вечни бъдете!
Огън, огън, огън!…
(Затваря дулапя)
Аз свръших, туй ми е доста.
Имах желанье и него испълних…
Сичко изведах и съм доволен.
Огън, огън, огън!…
(Помахва с ключа и поглежда дулапя)
Огън!
(Излязва)
1859 г.
