ЦВЕТНИЦА

Кристин Юрукова

ЦВЕТНИЦА

Пчелите
възпяват
меда
на обичта човешка.

Палмовите листа
раснат тихо
под магарешките нозе.

Иконата вдишва
дъха на цветята,
въздухът пърха
с листа от варак.

Влизането в сърцето.
Всяко сърце
е един Йерусалим.

Има толкова много
за спасяване.

Достатъчна е само
едно слово.

Онова, което
беше в самото начало.


ПОКРОВЪТ НА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Под Покрова
на Света Богородица -

расненето
на живеца
в животно
и в стрък,
така нетърпеливо,

протягането
на пипалата
на клоните,
така любопитно,

зеленото искрене
на листата
по синия балон
на въздуха,
така бляскаво
и нежно.

Валенето на
лъчите
на милостта
на Майката Божа,
така неустоимо.


НЕПРОСТИМОТО

Няма, няма
извинение
за болката,
болката
на детето Божие
у всеки от нас -

непростимото -
копието
на болката,
посадено от тъмите
в този свят.


ЛЪЧИТЕ

Шепотът на лъчите
Богородични,
шушнене
в иглички
и борови връхчета,
златен листопад
в най-страшната нощ,

попиват тъмите
една по една.

Глух шум на съчки
под боси нозе -
чуйте, Богородица
при нас е дошла.

И езерото на душата
се доверява,
става прозрачно и гладко
над пластове,
пластове болка.

Бистрота и синева
над всяка страст
и всяка буря.
В този миг
на душата
не й трябва
нищо друго
освен тези лъчи.

Свирят хоралите
на Бах
по небесния орган,
включват все
по-високи регистри,
възземат вълма
от нови хармонии
в най-страшната нощ.