Роман Кисьов

Животът е Тайна. Поетите тълкуват Живота чрез Поезията, сиреч, обясняват Живота чрез Поезията. Но Поезията е също Тайна. И така, една Тайна обяснява друга Тайна. Тайната може да се обясни единстевено посредством Тайна, защото в същността си Тя е необяснима, неизразима, иначе не би била тайна. Животът и Поезията са синоними, понеже Животът и Словото са синоними. А ние знаем, че „в начало беше Словото” и че „всичко чрез Него стана”. Едно от моите определения за Поезията е това, че Поезията е Невястата на Словото. Поетичният език в своята дълбока същност е божествен, в него са заложени архетипите на Живота. И именно поради това Поезията е тълкуване на Живота в неговата многоизмерност. И говорейки за Поезията, аз в никакъв случай нямам предвид безбройните стихоплетства в света, а онова Слово, в което пулсира Духът на Твореца - Съвършеният Поет. Поетите са Негови деца, Негови синове и дъщери, родени от Словото и тълкуващи Живота.

Но ако Поезията е Тайна, как тогава се тълкува Поезията и нужно ли е това? Нужно ли е да се тълкува тълкуването? Моето лично убеждение е, че Поезията не се нуждае от обясняване, от теоретично, сухо анализиране, което може само да я профанизира и, в най-добрия случай, да я ограничи… Поезията, обаче, би могла да бъде тълкувана чрез нейните собствени „атрибути”, посредством тайнството на нейния език, който единствен може да повдигне булото на Тайната и да осветли повече или по-малко същности, смисли и значения, за да може донякъде да се осъзнава неосъзнатото.

„Тълкуване на Морето” - най-новата книга на известната македонска поетеса Гордана Михаилова Бошнакоска - е именно книга за Тайнството, наречено Живот, и е едно от възможните му тълкувания. Тъй като Животът е многоизмерен и необхватен, затова и тълкуванията му са многобройни. Гордана ни поднася своето тълкуване посредством една великолепна, проникновена и витална поезия, която не дава готови формули за Живота, а ни потапя в една медитативна, приказна атмосфера, разкриваща нов, неподозиран свят, така както морето крие в своите дълбини един вълшебен, друг живот, съвсем различен от този на повърхността… Да, Морето е ключът-символ на тази книга-поема, чрез който поетесата ни открехва вратата на Тайната. Символът на Морето е макро символ, многоизмерен, употребяван от мистици и поети още от древността, та до наши дни. Универсалността на този символ се състои именно в това, че обема в себе си множество значения и измерения, често съвсем различни, а понякога и напълно противоположни едно на друго. Удивително е как в „Тълкуване на Морето” Гордана М. Бошнакоска успява да обхване и да приложи голяма част от многообразните значения (и възможни тълкувания) на символа на Морето, и същевременно да ги съчетае и спои чрез поетичното слово в една хомогенна цялост, в една поетична симфония, звучаща хармонично дори и чрез своите дисонанси. Защото именно Словото е онази сила, която е в състояние да възобнови нарушената хармония, да открие в привидното безсмислие „смисъл най-дълбок”, сила, отвеждаща ни до началото на Морето на Живота, до неговата „дълбочина-тайна”, и ни извежда обратно оттам - преобразени и цялостни, чрез „морската спойка”.

Едно от основните тълкувания на Морето в „Тълкуване на Морето” е в качеството му на място на раждания, преобразувания и възраждания. Тук се налага символът на движението и промените - силата на Морето като стихия, поглъщаща всичко, като бездна - място на смъртта, но и като утроба - място на нов живот. Това е, бих казал, място за среща с Бога: „среща в която се разказва / за това как е започнало всичко, / докато се престоява в матката / на майката, / във солената хранителна течност /на това пра-начално Море, / докато там се случват - / да се сънуват сънища / за идния вървеж / във истинското Море… „

Ако Морето е и Вечност, в смисъл на застиналост, където „всичко остава на своето място”, то Вятърът, като символ на Духа, опложда Утробата на Морето с архетипни съдържания и му открива всеприсъствието на Живота: „Този ненадеен вятър / всели далечния свят… живее живо във простора на необятното.”

Но просторът на необятното живее живо и във вътрешния живот на Човека, който е вечен, защото сърцето в нашето тяло може и да спре, но не и Животът в нас - новото сърце, известено „от поселището ново / със известието, / че не е забравено.”

„Тълкуване на Морето” ни разкрива Чудото на Живота чрез една необикновена чувственост на поетичното слово, което съединява вътрешна и външна сетивност… До нас достигат морските аромати, пренесени на сушата, жасминът се явява пред нас в морската пяна с неговия дребен бял цъфтеж, дочуваме звуците на нашите тонални причини-подправки, морските часовници и техните звуци, чуваме и тътена на вълните, усещаме меки възли около нозете и „движения свободни, страстни, в допира с водата бягаща навсякъде”, виждаме „мимози, бръшляни, рози, изникнали във морските дълбочини”, вкусваме от сутрешния чай от лайка, който се влива в Морето с плуването на тялото, осъзнаваме и „нашето ранимо желание да докоснеме мълчанието”… „във дланта на времето”…

Животът ни се открива в своята цялост и многоизмерност - като движение и покой, като бушуващи страсти и душевен мир, като преходност, но и като изначална трайност на Битието, открива ни се в малкото (в пясъчното зрънце или в пух, който лети), и в голямото, необятното, (във високите облаци, сред ветровете на небето и в дълбините на морето)… Животът ни се разкрива чрез премного пътища, но ни учи, че „единствено във смисъла на невидимото е правата пътека” и че стоим пред Загадка, която е навсякъде около нас. И в нас самите. Защото Неговата същност неизменна, вечна, е закопана в нас.

Книгата „Тълкуване на Морето” е всъщност поема-покана за далечно плаване - необикновено мистично пътуване в търсене на Смисъла, пътуване към собственото „Аз”, към собствената ни душа, където се опитваме „да намерим ключалката”… А Ключът е Словото - Словото, което ни е сътворило и което ни пресътворява, което ни открива Тайната, скрита в Него, и което „всичко ще ни изяви и ще ни изтълкува причината за всичко”…

 Словото е съвършеният Учител, който ни учи, че всяка вълна от Морето на Живота е различна опитност, защото вълните са тайнствените думи, които тълкуват невидимите измерения и явяват загадъчната пра-начална Реч на Неизречимото… Ние внасяме нови думи, мисли, в неговата същност, но и ние самите сме думи от носещото изречение на Словото… Морето е стаено в говора на нашата нова азбука, Морето на Словото ни пресътворява в нови създания „пренесени в небесни далечини”, защото „всичко е възможно / докато властва / употребата на словото.” И защото „всичко в нас е невидимо МОРЕ”.

Доколкото познавам творчеството на Гордана М. Бошнакоска, струва ми се, че „Тълкуване на Морето” е и тълкуване на цялото й творчество до момента, и е нейният най-зрял поетичен плод.

Доколкото познавам съвременната македонска поезия, струва ми се, че книгата „Тълкуване на Морето” е едно от нейните високи постижения. Убеден съм, че предстои тя тепърва да бъде откривана за македонската литература, с нейната необичайна съдба, дори и поради факта, че се появява на бял свят първо в България.

* Текстът е предговор към поетическата книга „Тълкуване на Морето” от Гордана М. Бошнакоска (издателство „Авангард принт”, Русе, 2008; превод Роман Кисьов)