ПО ПЪТЯ НА ЖИВОТА…

Стоян Михайловски

***
По пътя на живота разпилях безумно
Богатствата на моето сърдце;
Да, всичко - дарби, трудове - раздадох всичко -
И днеска с празни съм ръце.

Всред развалините на мойто светло щасте
Метох от спомени аз съградих,
И ще си доживявам там - самотник тъжен,
Ала безропотен и тих.


***
В дълбоките недра на океана
Великолепен бисер се спотайва…
И никога - догдето свят светува -
Човешки поглед той не ще омайва…

На мен Бог отреди еднаква участ…
Дух чист, мечта света, възторжена идея -
Таят се в мен… Незнайна ще остане
Навеки мойта светла епопея…


***
Усамоти се, о мъдрецо,
Душата ти когато стене:
Пощада няма у тълпата -
Не знай тя що е съжалене…

Усамоти се… Всяка жалост
На твоя дух - или тревога
На твоето сърдце - да бъде тайна
Помежду теб и Бога…

Спартанците, в борба с врага си,
Премяни туряха червени -
Кръвта по тях да се не вижда,
Когато падаха ранени.


***
Сълзите при мене ако би да дойдат -
Аз ще ги изгоня…
Тоя свят за радост само е създаден -
Сълзи що да роня?

Тъй си аз мъдрувах горд, самоуверен…
Какво заблуждене!

Сълзите при мене от далеч не идват:
Те стоят у мене!


***
Пред идоли свещени в младини
С възторженост глави склонихме ний.

То бяха власт и слава - раздавачки
На почести, на тържества и плячки;

То бе любов, - носителка всемощна
На дневна радост и на сладост нощна.

Къде са днеска тез кумири мили?…
Пред сянка бегли сме се поклонили?


***
На тъмната задача
За щастето - напразно
Разсъдъка се спира…

Връх земний този валяк -
Ума каквото търси,
Сърдцето го намира!


МЕН ПОБЕДИХА

Мен победиха - победи ме хитър враг;
Не се оплаквам аз от своята съдба!
По-хубаво - човек да бъде съкрушен,
Отколкото да се откаже от борба!

Мен победиха! Нищо от това! Борец
В борбата мре: нали е за това роден!
Обаче ще умра с усмивка на уста:
В сърцето си не се усещам победен!

О чуйте, братя и приятели добри:
Безпомощно и безвъзвратно поразен
Е този, който знамето си сам строши,
Тоз, който се провикне: Бог е против мен!

За мен днес както вчера - и така до край
Свето е само знамето… На младежта
Аз думам: „ - Заместете ме, деца, без страх;
Провала няма за безсмъртните неща!”


***
Чрез мощни удари върху грамаден камък -
Ваятел се сражава с грубо вещество…
И ето, че - под неуморното му длято -
Излиза образ на сияйно божество.

Така и ти, людоеднице, о мъко,
Безмилостно кога ни удряш и ломиш -
Ти в същност пресъздаваш в нас сърдце и разум,
До висша Истина за да ни възвисиш!


***
Харун, арабски властелин, предрешен
Из улиците на Багдат се скита…
Той вижда всичко, - всичко разузнава…
Ала сам той що мисли - то е царска тайна,
И тя за цял народ остава неразкрита…

И ти между съграждани, мъдрецо,
Така живееш… Твоят взор узнава
Зад всяко було що се крий, - на всички
Сплетни началото и края… Ала никой
Не знае в твоята душа що става!


***
Службата се свърши… Богомолци
Църквата напуснаха… И тиха
Пустота настана там… И сянки,
И глухота тамо се вселиха…

Но таз мъртвост е за малко време…
Утре по сред този храм господен,
Пак ще чуйме песен богохвална -
Пак ще видим поклон всенароден…

Моето сърце - е храм твой, Боже;
В него много пъти занемява
Песента… Но ти еднаж където
Влезнеш - там не гасне твойта слава!


ФАУСТ

Отклонен от мъдроумства,
Сит на всичко, Фауст дири
    Нова някаква наслада…
Фауст дири мощ вълшебна,
Що премахва пред човека
    Всяка яма и преграда…

В буна - волен дух названа
Фауст дири ключ, вратите
    На едема що отваря…
И какво додири Фауст
Най-подир? Една девойка
    На колене пред олтаря.


***
Пада сухо листе, тъжно пада и тори земята.
Върна-ще се пролет; с ново листе
Пак ще се разхубави гората.

Гине старо поколене, в дълъг подвиг захабено
Яви-ще се поколене ново,
Със геройски сили надарено.


***
    Пчелице майска и на мене дай
От сладкий медец, що береш
    По свежите цветя градински…

    - Какво направи със меда,
Що бе събрал на младини.
    По свежите уста момински?


САТИРА
(1892)

Ти смогна да всадиш гнет азиятски
В новосъздадена държава.

На таз България шетач ти беше:
Днес тя шетачка твоя става.

И весел, горд - загдето всяко твое
Мечтане се осъществява -

Ти си говориш: „ - Победих!” - Тъй лесно
Народ цял не се побеждава!

Чуй простодушний българин - от тебе
Измамен - днес как разсъждава:

„ - Пак ще ни дойде тиква за водица,
„И ще я счупиме тогава!”

Да, днешен ден е твой!… Но бъдно време
Луд днешен блян не ще признава!

Да, хитрината тържества докарва, -
Но мир всегдашен тя не дава!

Да, груба сила почести донася, -
Но траен ред тя не създава!

Зле мами себе си тоз, който иска
Власт незаконна да узаконява!

Променчив е света, - минава всичко, -
Та и коварството минава.

Угасва всякакъв човешки блясък, -
Та гасне и сатрапска слава.

О, да! Мислител, който повседневно
Съдби световни изучава -

На тебе, върлий големецо, слушай
Каква зла участ предвещава: -

Кога да е ти себе си ще видиш
Сломен, погребен жив в забрава;

Ще разбереш тогаз, че обща съвест
Изменничество не прощава;

Ще разбереш, че вожд гради на пясък, -
На гнет кога се уповава,

Че меч безмилостен уста запушва,
Ала сърдца не завладява;

Че туй, което се от буря ражда,
Пак буря го унищожава,

И че законна е оназ власт само,
Що знай в света любов да всява!


ВЪПРОС ЗА ЦИФРИ

Из Цариград внезапно се разнесе вест: „Емина
Плениха!”… Царят пожела да види бикоглавий
Хайдук… Емин в двореца бе отведен… Властелина
Той доближи без страх, - и тези думи му отправи:

И двама ний еднакви сме по зверщина Султани!…
И мойто име навсъде, кат твоето, се слави:
„Ти крепости превземаш, а пък аз ловя кервани!…
И ти, и аз събаряме, - аз хижи, - ти държави!

И аз живея, като теб, от битки и походи;
Но аз съм сам,- ти имаш рой войскари, сонм войводи.
За цифри само е въпрос - помежду теб и мене!…

Да имах твоите хиляди топове, сабли, пушки,
И аз кат теб халиф бих бил, без всякакво съмнене!
… Сега, съди ме, ако щеш, за действия хайдушки !…”


ЛЕОКРОКОТ

Бях ученик. Учителят еднъжки ни разказа
За някакъв си чуден звяр, - Леокрокот наречен, -
И образа му, - образ на плашило, - ни показа…
Тоз звяр бил срещан в някой край незнаен, див, далечен.

Той бил уж мелес някакъв, - от лвица и хиена,
Или от тигрица и рис… Учителя ни беше
Благ мъж, но смешлю… „Всичко туй е басня нагласена
От него!” - мислех аз. За мен лъжата си личеше.

… Мъж станах. Видях в родний край държавници, които
Еднакво ловки, пъргави, коварни и могъщи,
Ту звярствуваха тайно, ту беснеяха открито,

Ту нощем дебнеха добича пред сирашки къщи,
Ту пак се преобръщаха - сред пладне - на палачи…
И разумях тогаз добре Леокрокот що значи!


***
Надменни първенци и властници корави
Говорят: „ - Ний сме силата. От нас дохождат
Наредбите. Прищевките ни ту съграждат,
Ту срутват. Щото и да вършим - ний сме прави!”

Да, властници корави, първенци надменни
Придържат се о таз обществена програма.
Върлуват те - от грозна лудост помрачени,
Беснуват те - герои на омразна драма.

И сгинват най-подир, - и биват закопани
В особни гробища, История названи;
И в тези гробища - над тяхните останки
Се туря този епитаф: П р е х о д н и с я н к и.


***
Простете на пияницата: тъжна мисъл
Удавя в спирта той… Простете на играча:
Той взема людското - но своето раздава…
Простете на човек несвестен, - на псувача.

Но към изменник, бащиния който мрази,
Към вожд коварен, чужд агентин който става -
Бъдете люти и неумолими… Майка
Не може да прости на син, що я продава!


***
Из неизмерени далечини небесни
Планета Сириус лъчи сребристи пръска…
Пред мен - когато гледам тоз чаровен блясък -
Бледнее всичко що тук наземи се лъска…

И за човешка власт, за големство човешко -
Между другари някой ако каже дума,
От велемощната звезда до мене, сякаш,
Достига таен отзив: „ - Глума! Глума! Глума!”