БИОГРАФИЯ НА СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

Ст. Михайловски е роден през 1856 год. в гр. Елена. Първоначално, средно и висше образование той е получил във френски учебни заведения. Детинството си е прекарал в Цариград, а юношеството - във Франция. Завърнал се в България, той е изпълнявал разни служби: учител, главен секретар в министерството на правосъдието, член в апелативния съд, професор при Софийския университет.Той е фигурирал между основателите на някои вестници: „Софиянец”, „Напред” и пр. Повикан е бил по едно време от София в Пловдив, да заеме главното редакторство на в. „Народен глас”, основан от покойния Д. В. Манчов. Сътрудник е бил на много вестници: „Век” (Цариградски), „Ден” (Цариградски), „Средец”, „Балканска трибуна”, „Реформи”, „Камбана”, „Независимост”, „Ден” (Софийски), „Църковен вестник” и пр. Сътрудник е бил тоже почти на всички български списания: „Читалище”, „Мисъл”, „Българска сбирка”, „Преглед” (издаван от св. Синод), „Листопад”, „Изкуство” и др.

Публикувал е чисто литературни трудове в списанията: „Наш живот”, „Ден”, „Светлина”, „Българска илюстрация”, „Людокос” и пр.

Избран е бил за председател на Върховния Македоно-Одрински комитет в 1902 год. Тогава той публикува в защита на българщината в Македония обширна брошура под заглавие „Македонското дело”. Публикувал е на френски език, за да брани същата кауза, няколко брошури, между които по-главните носят следните заглавия: „Zizanie Slave”, „Ргороs di un Franc tireur, pro Makedonia”.

Все на френски език е публикувал в защита на българщината дълги писма, между които едно до парижката публицистка и филантропка княгиня Вишневска и друго до великия везир.

Писмото до княгиня Вишневска излезе на времето в особена брошура, а писмото до великия везир бе публикувано в цариградските вестници подир Солунската революция.

По-голямата част от съчиненията на г. Стоян Михайловски, пръснати из разни вестници, брошури и списания, не са били до ден-днешен събрани и издадени в отделни томове.

Ст. Михайловски е пътувал едно време из Македония с просветни цели. В продължение на дълги години той е държал многочислени публични сказки в София и в провинцията. Може да се рече, че устната социално-етическа и етическо-политическа проповед е главната черта в неговия живот.

Ст. Михайловски е бил избиран няколко пъти за народен представител - като извънпартиен, сиреч независим деец. Същият е член на Българската академия на науките още от времето на нейното образуване. Той е ходил като делегат на Върховния Македоно-Одрински комитет във Франция и Англия, с цел да популяризира македоно-българската кауза. В Париж при многочислена френска публика той е държал реч в клуба на парижките националисти. Темата на речта му е била: „Балканската славянщина и османското управление”.

На задаваното на г. Ст. Михайловски питане: как е била преценена неговата дейност? - той отговаря: „В дома ми на тавана има един голям сандък, препълнен с брошури, списания, вестници и книжлета, в които се сипят по мой адрес хули, псувни и ругатни. Върших дълга си, получих обиди за възнаграждение. Но си думам: когато гръмотевицата има да избере между трънак и стар дъб, тя предпочита да падне върху дъба”.

През настоящата година биде представена в Народния театър трагедията му „Кога се смеят боговете”.


„Български поети. Антология”, 1922